Туризъм

Провадийската крепост е построена на величественото плато източно от град Провадия, познато под името Калето. Тя се използва от средата на ІІІ до края на ХVІІ век, с прекъсване от първите десетилетия на VІІ до Х век. Византийците я назовават Проват, българите – Овеч, а турците – Таш хисар (каменна крепост). Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема. Твърдината отвсякъде е защитена от скали с височина от 11 до 18 м. Тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите. Между Калето и Табиите в миналото е имало дълъг дървен мост. Най-високата част на крепостта е т.нар. „Цитадела“ със 166 м надморска височина.

Овеч помни времето на Петър ІІ и Калоян, движението, начело с цар Ивайло, рицарите на Амедей VІ Савойски, османското нашествие, антиосманското въстание от началото на ХV век, походът на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. През ХІV век е седалище на митрополия.

Днес личат основите на три църкви, жилищни сгради, разположени в северната част на твърдината, три входа (от север, изток и запад), отбранителни съоръжения, кладенец с дълбочина 79 м, единадесет щерни, 30 раннохристиянски гробници, улици и други. През 2008 година Овеч е обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.

Материалът е предоставен от Исторически музей – Провадия. Повече за него и историческите обекти около града може да видите ТУК.

Снимки: горе, 1 и 3 - Слава Крумова. Сн. 2 и 4 - Исторически музей – Провадия

Магнетична панорама се открива от най-високата точка в североизточната част на Странджа планина – връх Бакърлъка, към Черно море.

Някога народният ни поет Иван Вазов в пътеписа си „Великата рилска пустиня“ определя Рила като „най-великолепната българска планина“, като „един голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров“.

Средновековната църква „Света Петка“ е национален паметник на художествената култура, I-ва категория.