Печат 

Двата месеца извънредно положение за нас, посланиците, бяха период на интензивна работа, особено в определени моменти и случаи

На 13 май извънредното положение в Република България, въведено от 13 март 2020 година с решение на Народното събрание за месец и после удължено с още един месец, като мярка за ограничаване разпространението на COVID-19 в страната, завършва. За това, как се отрази то на дипломатическия живот у нас, как работеха посланиците през това време и как ще излезе светът от пандемията, разговаряме с Н. Пр. д-р Ахмед ал Мадбух, доайен на дипломатическия корпус у нас, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина.

- Ваше превъзходителство, пандемията с COVID-19 обхвана и блокира живота на голяма част от света. Как се отрази тя на дипломацията и дипломатическия живот у нас?

- COVID-19 засегна дипломацията, както засегна и всички сфери на живота по целия свят, включително и в България. Естествено е ограничаването на движението и на преките контакти да се отрази върху дипломатическата работа. Но ние, в посолствата, продължихме да работим ежедневно – част от служителите от къщи онлайн, както направиха множество международни институции. В системата на WhatsApp имаме група, която обединява почти всички посланици, акредитирани в Република България, и в която обменяме информация, свързана с COVID-19. Имаме и друга група, в която е включен представител на Министерство на външните работи, в която се обсъждат всякакви въпроси, свързани с пряката ни дипломатическа работа, а също и такива за разпространението на коронавируса в страната.

Тук бих желал да изразя нашата дълбока признателност към Министерството на външните работи на Република България за това, че се включиха в групата, чрез което се осъществяваше оперативен и бърз контакт и благодарение на което се стигна до бързи решения по редица проблеми, пред които се изправяха посолствата, като например отпътуването на техни граждани, блокирани в България, и разрешаването на проблеми, свързани с влизането и излизането на камиони в и от България.

- Извънредното положение в България приключва на 13 май. Как живяха и работиха вашите колеги посланици през двата месеца, през които то беше в сила?

- Ние спазвахме указанията на Националния оперативен щаб. Сведохме контактите помежду си до разговори по телефона и виртуално общуване. Имаше няколко онлайн прояви и конференции, в които участвахме.

Всъщност през тези два месеца доста интензивно работиха ония посланици, които имаха туристи и граждани на своите страни в България, както и посланиците на съседните на България държави, които имаха да решават доста въпроси с влизане и излизане на пътуващи между държавите граждани. Накратко, това въобще не беше и не е период на бездействие, а на интензивна работа, особено в определени моменти и случаи. Посланиците работеха, когато мнозинството от гражданите си стояха вкъщи.

Конкретно в моята работа като посланик на Държавата Палестина - на всички палестински посланици по света беше възложено да следим дали пандемията засяга наши сънародници, живеещи в съответната страна, и да подпомагаме нуждаещи се семейства и хора, изгубили работата си в извънредната ситуация.

- Има ли случаи на заразени с COVID-19 дипломати у нас?

- Имаше един единствен случай на заразен дипломат, заместник-ръководител на мисия, за който знаем. Той е бил в чужбина и при завръщането си тук е установено, че е болен. И вече е напълно излекуван.

- През тези пролетни месеци – март, април и май, дипломатическите мисии бяха планирани много събития. Как ще се компенсира тяхната програма?

- Всъщност честванията на националните празници, които трябваше да се проведат през тези два-три месеца, едва ли има как да се компенсират. Имаше планирани и редица други събития, които също не могат да се проведат. Например за нас мина Денят на палестинската култура, Денят на земята, за който каним видни личности от Палестина, а само след броени дни – на 15 май, предстои и 72-та годишнина от Палестинската катастрофа Ал-Накба.

Ако погледнем по-общо събитията на дипломатическия корпус, ние вече традиционно в края на май - началото на юни провеждаме тъй наречения Азиатски фестивал. Засега той е отложен за септември, макар че е трудно да се прогнозира дали и тогава ще може да бъде проведен.

- Имаше ли и има ли действия от страна на посолствата за ограничаване на разпространението на заразата у нас?

- Редица посолства подпомогнаха процеса на борбата с пандемията, като направиха дарения, най-вече в подкрепа на диагностичната дейност.

Това, което посолствата направиха за ограничаване на пандемията беше, че те прехвърлиха работата си в т.нар. Home Office. Като се има предвид, че местните служители пътуват с обществен транспорт, те предприеха това с цел да не се способства за разпространението на вируса. Освен това бе намален броят на служителите, намиращи се ежедневно в посолствата, и се спазваха строги санитарни изисквания за влизането им на работното място.

- Каква е ситуацията с COVID-19 в Държавата Палестина, чийто извънреден и пълномощен посланик у нас сте вие?

- Палестинският президент беше вторият след китайския си колега, който обяви извънредно положение в страната си. Това стана още на 5 март. Затова успяхме да овладеем положението и да запазим нивото на разпространението на вируса ниско. Към днешна дата /11 май/ имаме 547 случая с коронавирус, от които 2 починали и 263 оздравели. Останалите продължават да се лекуват. И въпреки ниското ниво на разпространение на вируса, палестинският президент удължи извънредното положение с още един месец – до 5 юни, засега.

Имахме проблем с палестинските работници, които се придвижват между Палестина и Израел. Тъй като ние нямаме контрол върху границите, нямаше как да контролираме тези хора и да извършваме прегледи за тяхното актуално здравословно състояние. Така че мнозинството от случаите, диагностицирани с COVID-19 у нас, бяха палестински граждани, които работят в Израел.

- А какво е положението в другите арабски страни?

- В арабските страни разпространението на болестта е на много по-ниско ниво в сравнение с това в Европа и другаде по света. Дори в сравнение с Израел. Като имате предвид, че палестинските територии – Западният бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, са по територия приблизително колкото е територията на Израел, при нас има 547 случая с коронавирус, а в Израел те са над 16 000. Разликата е повече от 30 пъти и това би трябвало да предизвика интерес у международните медицински среди да направят проучване по въпроса. Имаше наблюдение на някои вирусолози, че гените на някои раси оказват по-добра съпротива на вируса, отколкото тези на други. Това може да е фактор. Също така може да се окаже фактор и имунизацията на населението с ваксината БЦЖ и тази за едрата шарка. Хората, които са ваксинирани с тях, по-успешно се съпротивляват на вируса. Засега това са само догадки. Все още няма категорични научни доказателства. Още повече, че в имунологията се смята, че трябва да изминат 16 години от създаването на една ваксина, нейното проучване и постоянно наблюдение, за да се докаже и излезе с категорично мнение, че тя е ефикасна и безопасна за хората. И това, което в момента учените от цял свят се опитват да направят, е да съкратят този период и да го сведат до 16 месеца.

- Вече се заговори за Ковид стайл. Трябва да свикнем да живеем с вируса.

- В своята история човечеството е преживявало и други пандемии. Имало е чумни епидемии, испански грип и други. И сега с този COVID-19 със сигурност ще има един период, в който хората ще продължават да се страхуват, ще носят маски, ще имат едно наум в общуването си. Но след това ще се върнат към нормалния живот. Аз съм сто процента убеден в това.

- Ще излезе ли светът по-умен, по-мирен и по-смирен от коронавирусната пандемия според вас?

- Надявам се. За съжаление обаче, като следя различните реакции на отделните държави ми изглежда, че глашатаите на войната са повече, отколкото глашатаите на мира. Американската администрация продължава да прилага своя курс на тероризиране на държавите. Налице са открити заплахи срещу Китай в момент, в който всички усилия би трябвало да бъдат обединени за преодоляване на тази пандемия. САЩ дори напуснаха и бойкотираха Световната здравна организация. Израел също не поема курс към мир, напротив, проявява нескриван стремеж към експанзия и анексия на окупирани палестински територии от Западния бряг, по поречието на р. Йордан.

- В момента на пандемията почти спря да се говори за големите проблеми на света днес – емигрантите, конфликтните точки...

- Да, наблюдението ви е правилно. Всички говорят само за COVID-19, дори в определени моменти има преувеличаване, хипертрофия в говоренето за пандемията. При предишни епидемии от грипове и коронавируси умряха много повече хора, отколкото сега, но те преминаха без обявяване на извънредно положение по света.

- Какво ви липсва сега, в условията на извънредното положение, от стария живот?

- Старият живот. В живота преди пандемията освен работата ми в офиса имаше много движение, пътувания, срещи с хора. Сега всичко става по интернет. А това, разбира се, няма същия ефект, както при личните преки срещи. Усещането да говориш с някого лично е съвсем различно от това, да говориш с някого онлайн.

А сега, този месец, ми липсват ифтарите, които се правят по време на Свещения месец Рамадан. По традиция домакин на първия ифтар е Президентът на Република България, след него – Министърът на външните работи, Мюфтията, после аз и посланиците на арабските и ислямските държави.

- Какво пожелание бихте отправили към вашите колеги и приятели?

- Пожелавам на всички този период да отмине в условия на сигурност и животът да се върне в нормалното си русло. Но ние сме длъжни да спазваме указанията на медицинските власти, които се грижат за ограничаване на възможностите за разпространение на COVID-19. Желая им крепко здраве и постоянен стремеж към светло бъдеще.

Снимката е предоставена от посолството на Държавата Палестина в Република България.