Европейската интеграция е национален приоритет на Република Молдова и затова този въпрос е поставен от молдовската дипломация в центъра на отношенията с България

Н. Пр. г-н Штефан Горда е акредитиран като извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България на 24 февруари 2016 г., същевременно е и посланик на своята държава в Република Албания и Република Македония.

Роден е на 11 януари 1960 г. в област Чернъуци, днешна Украйна. През 1983 г. завършва Историческия факултет на Държавния университет в Молдова. Има и диплома по мениджмънт от Московския петролен институт и диплома по международни отношения от Международния институт по публична администрация към министър-председателя на Френската република в Париж. Работи като научен сътрудник в Академията на науките в Молдова. През 1990 г. е поканен да стане съветник на тогавашния министър-председател, а след това и на президента на Република Молдова. После работи в сектора на икономиката, заемайки длъжности в управлението на петролна компания.

Дипломатическата му дейност е свързана със заемането на важни постове в Министерството на външните работи, както и в мисиите в чужбина - Ташкент, Париж, Прага, Рим и София. От 2010 г. до 2015 г. е посланик на Република Молдова в Чешката република, същевременно е и посланик в Светия престол.

Н. Пр. г-н Штефан Горда е полиглот - освен румънски, владее френски, английски и руски, говори украински, чешки и български език. Женен от 1987 г., той е баща на две големи деца.

- Ваше превъзходителство, в навечерието сме на националния празник на България – 3 март, когато ние, българите, неизбежно се замисляме за дълбоките исторически връзки с близките ни народи. В това число и с този на Молдова...

- Молдовците и българите са свързани чрез своите корени, идващи още от древните траки. Ние сме се борили заедно за свобода и както е добре известно, и на входа на най-важната катедрала за българската нация –„Свети Александър Невски“ в София, и в музея на бойната слава в Плевен, и на други свещени за българите места, е отбелязан приносът на молдовците за Освобождението на България. Големите български борци Васил Левски и Христо Ботев няколко пъти са намирали убежище на наша територия, а паметта за това е жива и днес. И по време на комунистическия режим Молдова и България са били близки, чрез тяхната обща съдба.

- По-късно, на 5 февруари 1992 г., министрите на външните работи на Република България и Република Молдова подписват протокол за установяване на дипломатически отношения между двете страни. Как се стига до този момент?

- Мисля, че роля за това изиграва и фактът, че България многократно е преминавала през същите трудности като нас и разбира нашите проблеми по-добре от другите. Нека си припомним, че имаше период на разпадане на СССР и на създаване на нови държавни формации. Република Молдова, след обявяването на независимостта на 27 август 1991 г., се фокусира върху процеса на признаване от другите държави и България е третата страна от Централна и Югоизточна Европа след Румъния и Унгария, установила дипломатически отношения с нея. За онова време този акт е от особена важност. Българското посолство в Кишинев е открито през декември 1992 г., а нашето в София развива дейност от 1994 г.

- Какво е развитието на дипломатическите ни отношения оттогава до днес?

-  Европейската интеграция е национален приоритет на Република Молдова и затова този въпрос е поставен от молдовската дипломация в центъра на отношенията с България. Още през 2006 г. между нашите страни е подписан „Меморандум за сътрудничество в областта на европейската интеграция на двете държави“, а през 2011 г. и съвместна декларация на външните министри на двете страни за сътрудничество в областта на европейската интеграция.

България е вече от 10 години член на ЕС. Нейният опит – стремим се да избегнем отрицателното – служи като база за сравнение на Република Молдова, която изпълнява Споразумението за асоцииране с ЕС. Затова и посолството ни тук има за цел да създаде благоприятни условия за по-чести контакти между официалните лица на двете държави, предимно на високо ниво. Например, нашите президенти се срещнаха два пъти през 2016 г. както в София, така и в Кишинев. Също така, нашият заместник министър-председател и министър на външните работи, г-н Андрей Галбур, не пропусна възможността да разговаря със своя български колега по време на срещата на министрите от Съвета на Европа на 18 май 2016 г. в София, както и в рамките на събитието на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) в Сочи миналото лято.

- Затова спомагате и вие като посланик.

- Имам различни срещи тук и държа да благодаря на колегите от българското Министерство на външните работи, Президентството, правителството, парламента, местните държавни органи – за откритостта и приятелското сътрудничество.

През миналата година обсъдихме в Министерството на външните работи организирането на посещение на министъра на външните работи и провеждането на политически консултации в Кишинев, като плановете следва да бъдат реализирани след изборите през месец март.

Наред с това, искаме да се засили междупарламентарното сътрудничество, да се развият контактите, които се създадоха през 2016 г. между конституционните съдилища, министерствата на икономиката, земеделието, технологиите, транспорта, здравеопазването, централните структури в други области.

- Как са гарантирани правата и националната самобитност на молдовските българи?

- Като се има предвид, че цялото законодателство от 1991 г. насам е създадено под мониторинга на Съвета на Европа, може да се каже със сигурност, че Република Молдова разполага с едно от най-модерните законодателства на континента в тази област. Тя е подписала и ратифицирала почти 100 договора и конвенции на Съвета на Европа, сред които и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Етническите българи в Република Молдова имат статут на национално малцинство и по този начин – по силата на поетите ангажименти – имат литература, библиотеки, културни институции, колективи на художници, поети и писатели, радиопрограми, включително по националното радио, български събития и тържества, но преди всичко – детски градини, училища и дори български университет „Григорий Цамблак“, където преподават и учители от историческата родина на молдовските българи. Това е единственият в света български университет извън границите на България! Договорихме се с властите в София той да стане филиал на Русенския университет и да връчва европейски дипломи.

Прието е решение в Тараклия да бъде открито консулство на Република България. Още през 2015 г. българската статистика показа, че около 30 хиляди молдовски граждани имат паспорти от Република България.

- Има ли проблеми с тях?

- Въпреки че 30 хиляди етнически българи от Република Молдова са и граждани на ЕС, а в Тараклия България е открила и европейски информационен център, част от южния район на страната, населена предимно с българи и гагаузи, все още вярва, че би бил полезен Евразийският съюз, несъществуващ в действителност, който не е нищо друго освен пропаганден дим и е далеч от националния интерес на Република Молдова. Разчитаме на по-добро информиране на населението, включително и чрез София, така че желанието за европейската интеграция да получи широка подкрепа и сред българското малцинство.

- Приднестровският конфликт е един от най-големите във вашата страна. Има ли дипломацията възможности да го разреши?

- В Молдова никога не е имало предпоставки или условия за етнически конфликти, ние сме толерантни и населението, което говори други езици освен румънски, е перфектно интегрирано в нашето общество. Този конфликт още от самото начало е политически и геополитически и цели да забави напредъка на страната ни към истинската независимост. Той и сега има същата цел. Неслучайно въоръжените сблъсъци започнаха ден преди 2 март 1992 г., когато Молдова стана пълноправен член на ООН. Надявам се, че решението му ще дойде с предложението за европейска перспектива на Република Молдова, така че и населението на левия бряг да почувства предимствата на интеграцията в ЕС.

Ключовият елемент от нашия подход по този въпрос е - запазването на независимостта, териториалната цялост и суверенитета на Република Молдова, с идентифициране на специален статут за този район като неразделна част от единна Република Молдова.

- Днес молдовани са разделени в отношението си към Румъния и Русия, но се стремят към ЕС. Подписахте Споразумение за асоцииране, но накъде след него?

- Споразумението за асоцииране се изпълнява, това е трудна всекидневна работа и е една наистина стратегическа задача на нашата вътрешна и външна политика. Трансформациите, които се провеждат, законодателното и институционалното съответствие с основните норми и правила на ЕС са абсолютно наложителни. Няма алтернатива на този курс на сближаване и по-нататъшна интеграция на Република Молдова в ЕС. Подготовката на страната за този процес е същността на дейността на правителството и парламента, това е основното послание на външната ни политика.

Що се отнася до „разделението“, извън страната се изразходват огромни ресурси, за да се гарантира, че всеки процес, иницииран от властите, ще се превърне в разделение, с цел да се стигне до организиран хаос, който да бъде ръководен от външни сили. В България не съществува ли усещането, че такива неща се случват не само в Молдова?

- Първата си официална визита навън обаче новият президент на Молдова Игор Додон направи в Москва през януари т.г. На срещата си с руския президент Владимир Путин той изтъкна, че Споразумението не е дало резултати за Молдова и настоя страната му да бъде приета като наблюдател в Евро-Азиатския икономически съюз. Как ще коментирате това?

- Уважавам президентската институция и няма да коментирам изявленията. Аз съм на едно мнение с моя министър Андрей Галбур, че  трябва да се ориентираме стриктно към буквата на Конституцията, която ясно установява както правомощията на държавния глава, така и правомощията на парламента и изпълнителната власт. И посочва много точно, че задача на парламента е да начертае насоките във вътрешната и външната политика, а правителството е упълномощено да реализира тези насоки. Мисля, че това е достатъчно, за да се разбере същността на властта в Кишинев. Дейността на правителството продължава да бъде съсредоточена в нашия дневен ред за асоцииране с Европейския съюз, ние имаме много ясни ангажименти, установени в Споразумението за асоцииране.

- В това отношение каква беше 2016-та година?

- Тя беше важна за постигане на макроикономическа стабилност, подписване на споразумение с МВФ, деблокиране на външното финансиране, увеличаване на износа за ЕС и създаване на условия за привличане на инвестиции. 65 на сто от нашия износ отива към пазара на Европейския съюз. Нямаме нужда от научни дебати, а от дълбока модернизация на всички аспекти на социалния живот, инфраструктурата, промишлеността, услугите. Всичко се прави и ще бъде правено по европейски модел. Лично аз смятам, че опитът да се противопоставят добрите отношения с ЕС и отношенията с Русия са контрапродуктивни. Всичко модерно и ефективно дори в Русия носи префикс евро, например евро-ниво на обслужване в туризма, евро-възстановяване или евро-стандарт.

-  Как може да се съживят, според вас, отслабналите икономически връзки между България и Молдова днес? Какви възможности предлага страната ви за българските компании, които биха проявили желание да търгуват и да инвестират евентуално в нея?

- 2016 година беше ползотворна за нашия износ за България, имаме увеличение на молдовския износ с 2,7 пъти спрямо този през 2015 г. Заслугата е на бизнесмените, на Съвместната комисия за икономическо сътрудничество, последната среща на която се състоя в София през месец март миналата година. Ако сега изнасяме за българския пазар стоки на стойност над 70 милиона щатски долара, считам, че ние може значително да увеличим този обем през следващите години, използвайки напълно възможностите, които се откриват след подписването на Споразумението за асоцииране и на Споразумението за свободна търговия с ЕС.

- Молдова няма излез на море. Имате ли информация за броя на туристите от вашата страна, които избират да прекарват ваканцията си на Черно море? И обратното - кои туристически дестинации у вас са предпочитани от българите?

- Около 200 000 молдовски туристи годишно посещават България, оценявайки красотата на страната, гостоприемството на българския народ, качеството на услугите в планината и по Черноморското крайбрежие. От своя страна и Молдова има какво да предложи на вашите туристи. Имаме все по-добра инфраструктура, туристически пътища за познавачите на културните ценности, особено за манастирите с рядка красота, пътища за хората, които знаят как да оценят нашите отлични вина. Етнографи от София казват, че българите от молдовския Буджак пазят истинския дух на нацията, който вече не може да се намери дори в родината им, в България. Дали това е вярно или не, наистина не знам, елате и вижте сами как са съхранили обичаите потомците на разселените семейства два века по-късно. Що се отнася до липсата на брегова линия в Молдова, ще уточня, че ние имаме на устието на река Дунав пристанището Джурджулещи, от което биха могли да се правят курсове както към Варна, така и в посока Силистра до Виена. Надяваме се да намерим съмишленици за тази идея.

- Какви са възможностите за разширяване на културния обмен между двете държави? Какво бихте искали да популяризирате в България като културно наследство от вашата страна през 2017 година?

- Очакваме с нетърпение приключването на периода на репозициониране на властите след изборите през месец март в България, за да се организират посещения на министри, депутати и други официални лица от двете страни. Също така, ние сме отворени за пряко сътрудничество между театрите, културните институции, творческите колективи.

Като ръководител на мисията в София, заедно с почетния консул на Република Молдова в Пловдив - г-н Веселин Чипев, имаме планирани дейности за включване на хора на културата от Молдова в дейностите, свързани с избора на града за Европейска столица на културата през 2019 г. Така ще отбележим и 25-та годишнина от установяването на българо-молдовските дипломатически отношения.

През 2017 г. очакваме някои групи от Молдова да участват във фолклорните фестивали и други международни прояви, които се провеждат през летния сезон по Черноморието. Традиционно българските организатори канят там детски групи, като така се постигат две цели: децата натрупват международен опит по конкурси и си почиват на море.

- Какво е сътрудничеството ни в сферата на образованието? Има ли интерес у молдовските младежи да получат висшето си образование в нашата страна?

- В областта на образованието между Молдова и България има солиден опит и механизъм за взаимодействие, който се развива от дълго време. Всяка година България предоставя 130 стипендии за следване във висши учебни заведения за етнически българи, към които се прибавят и 6 места за молдовски младежи. За да подчертая тяхното качество ще спомена само, че и настоящият консул в посолството, което ръководя, Ирина Кожокару, е възпитаник на Великотърновския университет.

Съществува интерес у младите хора да учат в България. Проблемът се състои в това, че след като веднъж напуснат Тараклия, те не се връщат у дома, а намират мястото си в Европа, използвайки България като изходен път. Засега предприетите мерки не променят ситуацията.

- Мисля, че загубването на младите е феномен, който понастоящем засяга всички държави от Източна Европа и Балканите. Имахте ли възможност да посетите съседните държави?

- Още през първата половина на месец март ще връча акредитивните си писма в Скопие, Република Македония, а от около средата на миналата година съм акредитиран и в Тирана, Република Албания. Това са държави, които, като Република Молдова, са в различни етапи на интеграция в ЕС. Това ни създава допирни точки на интереси, на сътрудничество и взаимна помощ.

- Вие сте само от година посланик у нас, но българите ви приеха веднага с отворени сърца и много ви ценят и уважават. А как вие приемате българите, как се чувствате в нашата страна?

- Благодаря ви за оценката. Аз дойдох в България като в приятелска страна, с която Молдова има исторически връзки в много области. Имаме сходни фолклор и кухня, еднакви възприятия на човешките ценности и много други общи неща. Убеждавам се в това, запознавайки се с прекрасни хора и места - Мелник и Велико Търново, Пловдив и Русе, Варна и Благоевград, Плевен и Велинград, и разбира се, София. Трудно е да се предаде душевната топлина на новите приятели, които намерих в тези градове, това са хора на културата или политици, бизнесмени или от гражданското общество, които обичат Молдова. Продължавам да планирам как да развием по-нататъшното ни приятелство. Това подхранва убеждението ми и ми дава сили да развивам българо-молдовското сътрудничество в интерес на двата народа.

И вие станахте добър приятел на посолството, г-жо Павлова, и искам сърдечно да благодаря лично на вас и на екипа на „Дипломатически спектър“ за проявения интерес и отделеното внимание към политическия, икономическия и социалния живот на Република Молдова, както и за отразяването на събитията, организирани от посолството и молдовската диаспора в България.

Снимка: личен архив.