Йемен се нуждае от международна подкрепа за ликвидаране на епидемията от холера, която се разраства. Болестта причини смъртта на над 900 души, заболелите са над 120 хиляди

Н. Пр. г-н Абдулразак Мохамед Ал-Амрани е дипломат от кариерата с над 26-годишен стаж. Роден е в гр. Сана на 30 септември 1965 г. Завършва мениджмънт във факултета по бизнес на университета в родния си град през 1988 г. Женен е, с четири деца. Професионалната му кариера се развива в Министерството на външните работи на Република Йемен. В него той заема редица длъжности, сред които заместник-директор на Дирекция „Планиране и научни изследвания“ и директор на отдел „Европейски съюз“. Същевременно изнася лекции по консулско право в Дипломатическия институт в Сана.

Извън страната си е работил в посолствата на Република Йемен в Република Австрия и Френската република. Бил е консул в посолството в Аман, Хашемитско кралство Йордания, заместник-ръководител на мисиите в Република България и Чешката република. От юли 2015 г. е назначен за управляващ мисията у нас, но отговаря и за йеменските граждани в Румъния.

Посланикът е автор на редица книги, сред които „Пътешествието на Ал-Амрани: познание и забавление“, в която събира разказите и забавните истории, които е слушал от своя баща - съдията по религиозно право Мохамед Исмаил Ал-Амрани. Той е автор и на „Консулската професия: закони и практики в Република Йемен“ и „Йеменците в Йордания: история и характеристики“. В момента работи върху нова книга, озаглавена „България от източния ъгъл“.

- Ваше превъзходителство, наскоро Йемен трябваше да отбележи националния си празник - Провъзгласяването на обединението през 1990 г. За съжаление, страната е в страшна хуманитарна криза, предизвикана от холерата. Каква е ситуацията в момента?

- Несъмнено Денят на обединението на Йемен - 22 май 1990 година, е велико историческо събитие, тъй като на тази дата се осъществяват върховната цел и мечтата на йеменския народ за обединение. На нея се реализират въжделенията, надеждите и борбата на йеменците и затова тя може да се нарече исторически поврат в историята на Йемен и на арабската нация.

Сегашната ситуация е следствие на преврата на групировката на хусите и предишния президент, въпреки че в резултат от Националния диалог, продължил близо година и обединил всички йеменци за разработването на радикални решения по политическите, икономическите и кардиналните въпроси (като исканията на Юга, за Саада, за формата на държавата), бяха разработени такива в полза на целия Йемен. Резултатите от диалога доведоха до изготвянето на проект за нова конституция на Република Йемен, която да гарантира изграждането на модерна светска федерална йеменска държава. Но извършеният преврат и контролът на превратаджиите над част от страната, включително и над столицата Сана, срина всички тези големи усилия, върна Йемен назад десетки години и доведе до една разрушителна война, финансова и административна корупция и слабости в основните услуги за гражданите. Доведе и до лошите хуманитарни и икономически условия, в резултат на които се появи и разпространи епидемията от холера в няколко йеменски провинции. Над 900 души са починали до момента, заболелите са над 120 хиляди.

- Преди 27 години е подписан Договора за присъединяване и осъществяване на обединението между Северен Йемен (Йеменска арабска република 1962 – 1989 г.) и Южен Йемен (Народна демократична република Йемен 1967 – 1989 г.). Страната се обединява, но в нея и до днес се води гражданска война. Има ли надежда за мир?

- Обединението не е причина за войната, напротив, именно то гарантира стабилността на Йемен и региона. Причината за войната е превратът на хусите с подкрепата на предишния президент срещу законността, както и лошото управление на държавата от страна на предишния режим и неговото погрешно разбиране за обединението - неосъществяването на справедливостта и равенството между чедата на Йемен, ограничаването на държавата, политическите и икономическите изгоди в ръцете на група влиятелни хора. Всичко това доведе до създаването на политическо движение против единството като решение на въпроса за Юга. Държавата обаче смята, че йеменският народ първо трябва да се обедини, за да се изправи срещу лицето на преврата и погрешната политическа ситуация и да се върне правовият ред, за да може законната власт да изпълни ролята си съгласно референциите за това – резолюциите на Съвета за сигурност, които имат отношение, по-точно Резолюция 2216, и резултатите от Националния диалог. Както и Инициативата на държавите от Залива, въз основа на която предишният президент предаде властта на президента Абд Раббу Мансур Хади. След възстановяването на нормалната обстановка и прекратяването на преврата може да са обсъжда разумно и спокойно въпроса за Юга по начин, който гарантира сигурността и стабилността на целия Йемен и на държавите от Залива, както и благосъстоянието на йеменския народ. Това ще се случи, ако бъде изпълнено посоченото в Документа и в резултатите от Националния диалог.

- В тази ситуация как се развиват дипломатическите отношения между двете страни?

- България е приятелска страна и отношенията ни са исторически и отлични. Първото посещение на арабски държавен глава в Република България е визитата на президента Абдуллах ал-Саллал през 1964 г. (първият президент на Йемен след революцията от 1962 г.). Отношенията между двете страни достигат своя връх през осемдесетте години на миналия век, а дипломатическите ни отношения се установяват през 1979 г.

България и Йемен имат добро намерение и решителност за развиване на връзки във всички сфери и за активизиране на подписаните между тях двустранни спогодби. Само че международните промени и местните условия съвсем очевидно възпрепятстват това. Политическата криза в Йемен, промените от началото на 2011 г., последвани от преврата срещу законното правителство, както вече казах, всичко това възпрепятства развитието на двустранните отношения. България обаче има отлични политически нагласи към Йемен. В разгара на политическата криза, Смесената българо-йеменска икономическа комисия проведе своята сесия през 2012 г. в Сана, което представлява ясно политическо послание и потвърждение на подкрепата за политическия преход в Йемен. България има честна позиция спрямо подкрепата на законното ни правителство и се стреми в рамките на европейската и международнaта общност към намирането на мирно политическо решение, което да сложи край на бунта на хусите. Също така вашата страна взе решение тази година да включи Йемен към държавите, които се нуждаят от хуманитарна помощ и такава беше предоставена чрез хуманитарните организации.

Надяваме се бунтът да бъде ликвидиран възможно най-скоро, за да може йеменската държава да се върне към предишното си нормално състояние и да започнем обсъждането на възраждането на Смесената българо-йеменска икономическа комисия и възобновяването на вече подписаните споразумения между двете страни, както в културната, така и в икономическата и военната области. Надяваме се войната да свърши и обстановката скоро да се стабилизира, за да започнем етапа на възстановяване, в който България ще има роля чрез своите фирми, работещи в сферата на енергетиката, инфраструктурата и строителството, което ще бъде от полза и за двете страни. Страната ви има опит в тези области, тя е конкурентноспособна на много европейски фирми, поради по-ниските цени при запазване на необходимото европейско качество. Освен това в перспектива се очертават активност на йеменските бизнесмени и желание да инвестират в България. Ние, в посолството, ги подпомагаме и насърчаваме за това.

- България ще председателства Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Смятате ли, че това ще допринесе за развитието на отношенията между Йемен и Европейския съюз?

- Няма съмнение че България, заставайки начело на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., ще удвои усилията си в подкрепа на въпроси, в които вярва и сред тях е и подкрепата на законното правителство в Йемен. А историческото приятелство между двете страни ще се отрази върху раздвижването и усилията на България в рамките на Европейския съюз.

- Вие сте посланик на страната си у нас, но отговаряте и за йеменските граждани в Румъния. Има ли много ваши сънародници в нашите страни, как се чувстват те в тях, как се реализират?

- Вече няма много йеменци в България и Румъния, както беше през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, когато хиляди йеменски студенти идваха да учат в Източна Европа, особено в България и Румъния. Само завършилите в България йеменци са над 3000 души, сред които - лекари, инженери, военни командири, журналисти и т.н., като подобно бе положението и в Румъния. В момента броят на пребиваващите тук наши граждани е намалял значително. Те са най-вече от тези, които са учили в България и след това са се установили в нея и оженили за българки, като са се интегрирали в българското общество. В допълнение има малко студенти, пристигнали наскоро, за да учат в България и Румъния, чиито брой към момента не надвишава 50 души в двете страни.

- Йемен е страна с древна история и богато културно наследство. Но три от четирите му забележителности, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са в риск. В края на миналата година г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, изрази загриженост по повод разрушенията, нанесени от въздушен удар на исторически сгради в Стария град на Сана. Разкажете ни за него и за състоянието му в момента...

- Йемен има древно човешко културно и цивилизационно наследство. Както вече споменахте, някои от йеменските обекти и градове са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, сред тях е Старият град на Сана, включен в него през 1986 г. Това е исторически град, който пленява със своята уникална красота и древна архитектура. Някои от сградите в него, построени преди 400 години, все още са непокътнати и в тях живеят хора. Според някои исторически сведения Старият град е построен от Сим, син на Ной, след Потопа, така че между старите имена на града е и неговото - „Сим“. Назоваван е още „Азал“, на името на Азал, внук на Сим, син на Ной, като с това име градът се споменава в Тората, и в момента то все още е познато. Наричан е също Сана, като това наименование е най-известното и разпространеното. Говори се, че значението на думата е свързано с качеството на промишлеността в града.

Старият град в Сана с неговите квартали, тесни улички и пазари е мечта за туристите от различни държави по света. Но нестабилната ситуация по отношение на сигурността засегна размера на туризма. Причинената от бунта срещу законното правителство война, както и контролът на Ал-Хути върху столицата Сана, я правят уязвима за въздушните удари на коалиционните сили, особено заради ограждащите я планини, които предишният режим използваше за оръжейни складове.

- А какво е положението със Стария град Шибам и историческия - Забид?

- Историческият град Шибам в Хадрамут е със сгради като високи кули, датиращи от шестнадесети век и построени с изсушени на слънчевата светлина млечнобели тухли. Тези постройки достигат височина от седем етажа, което дава повод някои хора да ги описват като йеменския  „Манхатън“ или „Чикаго на пустинята“. Градът се намира на важен за керваните пункт по пътя на търговията с подправки, благовония и тамян през южното плато на Арабския полуостров. Началото на град Шибам се корени в доислямския период, когато звездата на този град изгрява и той се превръща в столица на Хадрамското царство през 300 г. пр.н.е. И въпреки цивилизационното и урбанистично нашествие в града, той все още запазва своя характер и уникалност по отношение на функционалното и практичното градоустройствено планиране и дизайн.

Що се отнася до крайбрежния град Забид, в западната част на областта Тихама в Западен  Йемен, състоянието на забележителното му археологическо и историческо наследство се е влошило в опасна степен през последните години, през които около 40% от оригиналните сгради са заменени с бетонни къщи. През 2000 г. историческият град бе включен в Списъка на застрашеното световно наследство. ЮНЕСКО помага на местните власти да изготвят консервационен градоустройствен план и да приемат стратегически курс за съхраняването му. В град Забид има изградени много джамии и религиозни училища, в които наред с религиозно-правните и лингвистичните науки, се изучават медицина, астрономия, агрономия, химия, алгебра, аритметика и други дисциплини. Първото училище в Йемен е основано именно в този град през 1173 г. Градът има изключително значение за арабския и мюсюлманския свят в продължение на векове и благодарение на Ислямския университет в него. Бих желал да посоча, че се запознах с ръкописа на книгата с описанието на град Забид и неговата история, запазена в Българската национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, написана от йеменския историк Ибн Ал-Дайбаа Ал-Забиди.

- Имате много паметници на културата и от доислямския период - трона на Савската царица... Град Аден, известен още от времето на Древна Гърция...

- Град Мариб е известен още от древността като столица на Сабейската държава (1200 г. пр. Хр. - 275 сл. Хр.), наред с това се слави и с историческия язовир Мариб и трона на царица Белкис. И до днес съществуват следи от останките на тези две исторически забележителности. Що се отнася до град Аден, то неговата история, както отбелязахте, датира от времето на Древна Гърция, името му се споменава в Тората (592 г. пр.н.е.), Книгата на Стария завет, Пътуването на Езекиил, глава 27, стих 22, като се посочва като важен търговски център. Според източници за произхода на имената Аден е еврейска дума, която означава нещо, което има специална привлекателност. Римляните го наричали Eudemon, което означава щастлив. От Аден тръгвали кервани с ценните по онова време стоки - тамян, благовония, подправки и лечебни билки, през епохите на Вавилон, Асирия, Персия, Рим, Византия и Гърция, като основните източници на тези продукти са Дафар, Индия и региона на Африканския рог.

- Песните на Бистришките баби от България са част от нематериалното културно наследство на света, но вие също имате такова – песните от Сана. Какви са те - песните на йеменския народ, тъжни или жизнерадостни?

- Това, което отличава йеменското песнопение, е неговото разнообразие според района и града, а понякога то може да е различно и в един и същ район. Йеменската песен няма единна формулировка и аранжимент. Йеменското певческо изкуство е изобилно, плодовито и разнообразно. Санайската песен например е различна от тази в Лахдж и Яфа по отношение на ритъм и мелодия. Има също така тихамска песен, таизка песен, хадрамско певческо изкуство. Във всички тези песенни жанрове има и тъжни мелодии, но има и такива, изпълнени с жизнерадост, мелодията на които е ритмична, темпова и жизнена. Различни образци на това богато певческо изкуство и музикално наследство са записани, поради опасения за изчезването на някои от тях, и са запазени към ЮНЕСКО като художествено наследство.

- Културата сближава народите, изгражда мостове между тях. Ще имаме ли възможност да се докоснем по някакъв начин до йеменската култура?

- Сближаване между културите става само чрез общуване, издателска дейност и излизане от тесния кръг, в който самата култура се ограничава. От това именно страда йеменската култура – от затварянето й в собствената й черупка и неразпространението й, освен в непосредствена близост, в страните от Арабския полуостров и Залива. Йемен беше свидетел през 80-те и 90-те години на миналия век на движение на разпространението й посредством организирането на културни и музикални фестивали извън страната и на културни седмици в европейски и други страни, включващи концерти, изложби, изложения на уникалните йеменски носии и експозиции на традиционните занаятчийски произведения. Само че, за съжаление, напоследък тази дейност се преустанови. Ние, в посолството, се стремим да изтъкнем елементи на йеменската култура според възможностите ни и въпреки обстоятелствата - войната, проблемите със сигурността, политическите и икономическите проблеми.

- Йемен е прочут по цял свят като родината на „арабското“ кафе... Какво е производството и износът му днес?

- Кафето е най-популярният йеменски продукт в историята и първият посланик на Йемен в чужбина, като достига до Европа, Америка и целия свят, налагайки своето качество и неповторим вкус. Налице е тясна историческа връзка между Йемен и кафето. На нашата страна се дължи откриването му като ободряваща напитка, нейна е и заслугата то да се нарича кафе „Арабика“. Отглеждането му се разпространява в Йемен в средата на ХV век и ние сме единственият износител на кафе в света до края на XVII век. Първата сделка с кафе става на пристанище Мока (от него идва и името „Мока“), откъдето холандците го купуват от 1628 г. След три века на процъфтяване и уникалност в производството и износа на кафе възникват фактори, които се отразяват отрицателно на кафения храст. Започва постепенното намаляване на търговията с него и Йемен, въпреки нарастващото потребление и търсене на този продукт в световен мащаб, през XIX век губи много от световните пазари. Производството на кафе намалява, като през последните години количеството му се колебае между 10 и 15 хиляди тона годишно. Но въпреки отстъпването на Йемен назад в списъка на страните производителки и износителки на кафе, йеменското кафе все още запазва своето качество и международна известност.

- Вие сте автор на няколко книги. Едната - „Пътешествието на Ал-Амрани: познания и забавление“, е свързана с вашия баща – шейх Мохамед Исмаил Ал-Амрани. Какво съдържа тя?

- В книгата са обхванати различни хуманитарни науки - история, литература, поезия, религиозно право, религия, мъдрост, разкази и биографии на учени, политици и други. Идеята за „Пътешествието на Ал-Амрани: познания и забавление“ дойде от това, което съм слушал от баща ми в разностранни и поучителни разговори. И взех решение да събера всичко, което съм чул от него и да го споделя с хората, а не да го пазя само за себе си. Така събрах около 800 страници и за да бъде „Пътешествието“ забавно и уникално четиво, го разделих на две морета: морето на знанията и морето на забавлението. Всяко море си има няколко различни крайбрежия, а всеки бряг - много пристани. И така всеки кораб, и всеки, който се е качил на него, навлиза от едно море в друго, минава покрай много брегове, спира на различните пристани. А когато корабът акостира в края на пътуването, този, който е плавал на него, ще е придобил всичко, което е от полза за духа и мисълта. Разделението на „Пътешествието“ придава известна хомогенност и хармония между частите на книгата, в което има своеобразна тръпка. Така читателят има усещането, че е на откривателска експедиция, от която се връща, след като се е сдобил с някои познания и е изпитал наслада от намереното забавление.

- Сега работите върху „България от източния ъгъл“. Как виждате страната ни оттам?

- Тази книга все още е в процес на подготовка, като идеята за нея възникна от възхищението ми от България и откриването на добротата на нейния народ с неговата културна и социална близост с Изтока. Идеята ми е да потърся всичко, което е източно или идва от Изтока до България, с аспектите на прилика между българската, арабската и турската култура  като: сходството на някои лексикални форми в езика, приликата в някои танци и носии – български и на източните държави. Също така в нея се спирам на историята на България, на нейната география и туристически райони, на арабското, ислямското и йеменското присъствие в тази гостоприемна страна, като се старая, доколкото е възможно, книгата да бъде стимул за арабския читател да посети България и отблизо да се запознае и наслади на това, което тя предлага.

Снимките са предоставени от посолството на Република Йемен в Република България.

Ред първи: Дворецът Дар ал-Хаджар в гр. Сана, историческият град Шибам в Хадрамут, произведения на йеменските занаяти, прословутото „арабско кафе“

Ред втори: планинско селскостопанско терасиране, книгите на посланика: „Пътешествието на Ал-Амрани: познания и забавление“, „Консулската професия: закони и практики в Република Йемен“ и „Йеменците в Йордания: история и характеристики“.