Врязан дълбоко в Черно море, полуостров Крим е място с богата и древна история. Той се присъединява към Русия през 1783 г. по волята на императрица Екатерина Велика, която го обявява за руски за вечни времена.

През 1956 г. съветският ръководител Никита Хрусчов „подарява“ полуострова на Украйна, но след референдум, проведен на 16 март 2014 г., Крим се присъединява към Руската Федерация.
Мултикултурната същност на полуострова е осезаема навсякъде. Кръстопът на култури и завоевания, в Крим са оставили своя отпечатък гърци, арменци, татари, евреи, българи, венецианци, генуезци, германци, руснаци, украинци и други номадски народи. Всички те са съжителствали векове наред заедно, без да има значение етническата им принадлежност или религията им. Това налага своя отпечатък навсякъде – в духовния живот, в културата, в архитектурата... Забелязва се и още нещо - освен старинните къщи, запазили черноморския тип архитектура, са видни, разбира се, и следите от социализма - червени звезди, масивни паметници, скулптура на Ленин...
В Крим духовният живот не спира, а културата присъства неизменно в живота на хората – чрез поезията, музиката, театрите... Полуостровът винаги е бил средище, сакрално място за руските културни дейци. Затова говори и една от най-големите му забележителности -

Къщата на Антон Павлович Чехов в Ялта

През 1898 г., по лекарска препоръка, големият руски писател решава да се установи в крайморския град заедно със съпругата си, майка си и сестра си. Построява двуетажна къща с таванско помещение, която съвременниците му наричали „Бялата дача“. В големия й двор авторът на „Вишнева градина“ сам засажда вишневи дръвчета, борове, маслини, магнолии и други екзотични растения. В „Бялата дача“ той посрещал Толстой, Горки, Рахманинов и други големи имена от културния и интелектуалния елит на Русия. В нея той е написал пиесите „Три сестри“ и „Вишнева градина“, романите „Дамата с кучето“, „Епископът“, „Булката“ и други.
Днес къщата-музей на А. П. Чехов е известна като инициатор и организатор на международните научни конференции „Четения на Чехов в Ялта“. А ние, при посещението си в нея, имахме щастието да се запознаем с възрастната г-жа Ала Ханило, близка приятелка на сестрата на писателя - Мария Павловна, и официален представител на музея. Тя ни разказа за последното желание на жената, къщата да стане част от Руската държавна библиотека „Ленинка“, защото наистина е голямо културно наследство.
Вън, на крайбрежната алея, животът тече спокойно. Улични музиканти свирят, минувачи се спират да послушат... Туристи се снимат на фона на разбиващите се в кея вълни. На малки масички туристически агенти рекламират екскурзии с корабчета около полуострова. С едно от тях отплаваме от Ялта към

прочутия замък „Лястовиче гнездо“

След около 15 минути акустираме на малкото му пристанище. Красивият исторически и архитектурен паметник е построен в неоготически стил в началото на 19 век. Кацнал на 40-метрова бяла скала над морето, този приказен замък е емблематичен за Крим. Докато изкачваме стълбите, водещи към него, срещаме мъже, предлагащи на туристите да си направят снимки с екзотични животни - част от туристическата атракция. Самият замък е затворен, може да се види само отвън. Гледката обаче към безкрайния черноморски хоризонт, който се открива пред нас, ни оставя без дъх.
На връщане минаваме и през известния

Ливадийски дворец

Тук, в края на Втората световна война, през февруари 1945 г., се провежда историческата Ялтенска конференция. На нея се събират лидерите на държавите от Антихитлеристката коалиция - САЩ, Великобритания и Съветския съюз. Тук, Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин обсъждат възстановяването на Европа след опустошителната война. Тук те начертават новия световен ред, като си поделят сферите на влияние върху европейските страни. Няколко години по-късно започва Студената война между очертаните от тях лагери. А конференцията в Ялта остава в историята като събитие с противоречиви резултати.

Историческо-мемориалният музей „35-тата батерия на Севастопол“

е едно от най-свещените места за повечето жители на Крим. Създаден е на мястото на военната база в Севастопол, в която са се случили трагичните събития през юни - юли 1942 г. По документални данни тук са били изоставени 80 000 бойци от Черноморската флота, героично отбранявали Крим от хитлеристкото нашествие. Оставени в обсада без храна, вода, боеприпаси и медицинска помощ, 30 000 от тях намират смъртта си тук. Посетителите могат да се разходят по евакуационните тунели на базата, да разгледат останки от бомби и оръжия от Втората световна война. Впечатляваща е и видео инсталацията към края на тура, която показва снимки на жертвите от войната, които в тяхна памет се превръщат в дигитални светлини, наподобяващи свещи. Светят ярко, за да не бъдат никога забравени. При тази гледка, всеки посетител го побиват тръпки - от покъртително големия брой на жертвите. В Пантеона пред музея са поставени плочи с имената на загиналите.
Тук се запознахме с двама ветерани от войната - бивш капитан на военна подводница и неговият механик. Обядвахме заедно - войнишка храна, сервирана от голяма военна машина: варено жито, туршия и чиста водка. Обядът продължи дълго в разговори и военни песни, изпети от ветераните, наричащи себе си „децата на войната“.

Винарната „Масандра“

През 1894 г. руският цар Николай II нарежда на княз Лев Голидзин да направи винарна и го назначава да управлява процеса на производството на вино в нея. След построяването й - във формата на четириъгълник, князът се посвещава на разработването на сортовете грозде, които са най-подходящи за региона и които определят продукцията на „Масандра“ и до днес. Полуостровът има над 300 слънчеви дни годишно, които са достатъчни за производството на добра реколта от сладко грозде. В избата има внушителна колекция от вина от цял свят, но произвежданите в Крим се открояват със своята сладост. Преживяла историческите превратности, винарната и днес продължава да се смята за една от най-добрите в света, заявява с гордост Валентин Митатиев, началник на търговския й отдел. Той ни развежда между лавиците, на които лежат над 1 милион бутилки, и ни показва някои от тях, които са на над 200 години.

Българската общност в Крим

Престоят ни в Ялта съвпадна и с провеждането на Арменския фестивал в града. Богатата му танцова, музикална и кулинарна програма бе събрала представители на българската, гръцката, татарската и арменската общности в Крим. Разговорите с тях бяха дълги и интересни.
Поседнахме да опитаме традиционния кримски коняк заедно с Иван Иванович - председател на дружеството на българската общност в Крим и член на Общинската палата на Руската Федерация. „Колкото повече българите тук се опознаваме, толкова по-добре успяваме да съхраним нашата култура и нашите връзки с България. Българите в Крим сме много малко, около 1900 семейства... “ – сподели той. А ние го помолихме да ни разкаже повече за дейността на организацията, чиито председател е той. „Поставихме си задача да бъдем активни и не че искам да се хваля, но за последните 20 години успяхме да направим много неща. Най-важното е, че успяхме да останем едно цяло - не сме се разпръснали, не си търсим кусурите един друг и не сме се разделили на групички. Работим по проекти, свързани с развитието на националните и културните автономии като нашата. Организираме фестивала „Български срещи“, който е от голямо значение както за нас, така и за взаимоотношенията между Крим и България. Още от времето, когато бяхме част от Украйна, се опитвахме да създадем побратимени градове, като Русе - Симферопол, Несебър - Ялта и т.н. Искаме да направим голям български културен център тук, който да обединява българите от България, Татарстан и Крим. Нашата цел е да създадем такива тесни връзки между двете култури, каквито никога не са съществували!“. А Юлия, жената която седи до Иван Иванович, също българка, допълва: „През 20-те години съществуване на това дружество, вървят програми за българите по радиото и телевизията, издаваме свой вестник, имаме школи по български език, история и култура. Всичко това се предлага и онлайн. Дружеството ни спонсорира, за да общуваме, поне веднъж годишно да посещаваме и България. Ние не просто живеем в Крим, но пътуваме и по целия свят!“

 

 Снимки: Елма Нейкова

1. Крайбрежната алея в Ялта, любимо място за разходки на местните

2. "Бялата къща" на Антон Павлович Чехов

3. Плоча с цитат на големия писател

4. Запазен е автентичният интериор в стаите на "Бялата къща"

5. Емблематичният замък "Лястовиче гнездо"

6. Историческо-мемориален музей "35 та батарея на Севастопол"

7. Ветерани от Черноморския флот в  Севастопол

8. Обяд с войнищка храна

9. Монументаалният паметник " Войници и матроси" в Севастопол

10. Винарната "Масандра"

11. Стотиците бъчви с вино в избите на Винарната "Масандра"

12. От арменския фестивал в Ялта

13. Ресторант в Ялта