На 28 октомври 2018 г. почина проф. дфн Александър Федотов. Загубихме голям учен и човек. Космополит, филолог, пътешественик. Приятел.
Само преди няколко дни говорихме с него да представим в „Дипломатически спектър“ последната му книга „Духът на пролетта“ - за любовта в класическата корейска поезия. С нея, по уникален начин, той ни отправя ярко послание - да се обичаме. Защото единствено любовта, където и каквато да е тя, осмисля живота ни.
Какво е любовта?
Дали е кръгла или широка?
Дали е дълга или къса?
Дали можеш да я измериш?
Тя не е толкова дълга, за да ме препаше,
но е здрава дотам, за да разбие сърцето ми.
С тези стихове от анонимен корейски поет от времето на династията Чосон той започва и завършва „Духът на пролетта“.
Всъщност проф. дфн Александър Федотов или Саша, както го наричаха приятелите, не обичаше да прави премиери на книгите си. А те са над 40 – авторски и преводни. Освен тях има стотици статии и студии, десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език. Всички, провокирани от научните му интереси в областта на старата и средновековна корейска, монголска и тибетска култура и литература, философия и религия.
Като всеки голям човек той не обичаше да парадира и с броя на езиците, които владееше – над 12 със сигурност, повечето от които редки. Доктор на филологическите науки, професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, към момента той бе директор на Центъра по източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“, на Центъра по кореистика, на Институт Седжонг и почетен директор на Институт Конфуций в София. Не обичаше да изтъква и това.
Но Саша обичаше родната си Русия. Той е роден на 6 март 1956 г. в Новосибирск. Обичаше своите специалности – монголистика и тибетология, които завършва във Факултета по източни езици и култури в Санкт-Петербургския държавен университет. Обичаше своята втора родина - България. Още в началото на следването си в Санкт-Петербург той среща голямата си любов – българката Снежана Тодорова, жени се за нея и свързва завинаги живота си с нашата страна.
Обичаше работата си. Изгражда академичната си кариера в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1981 до 1987 г. е асистент по Източни литератури и култури в него, от 1987 до 1990 г. е главен асистент, от 1990 до 1999 г. е доцент. През 1999 г. става професор по Източни литератури и култури (корейска, тибетска и монголска литература). Проф. дфн Федотов заема и редица ръководни длъжности в СУ. Бил е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии (1995-2001), ръководител на Катедра „Езици и култури на Източна Азия“ (2001-2006), заместник-ректор (2001-2007). Той е създателят на специалност „Кореистика“ в Софийския университет. Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия и Русия. Член е на световните асоциации по кореистика, монголистика, тибетология и алтаистика.
Саша обичаше света. И го преброждаше нашир и длъж. Страстта му към пътешествията е позната на всички - посетил е над 120 държави. Покори Килиманжаро, участва в експедиция на Антарктида... Но на сърцето му бе Азия. Имаше и друга, по-малко известна страст - филателията и нумизматиката.
Саша обичаше студентите си и все казваше, че те са най-добрите в България. Обичаше колегите и приятелите си. На всеки подаваше ръка за помощ в трудни моменти.
Ще го запомним с широката душа, обичащо сърце, ведра усмивка и заразяваща енергия.
И с посланието от последната му книга „Духът на пролетта“ - да се обичаме. Защото единствено любовта, където и каквато да е тя, осмисля живота ни.
Поклон пред светлата му памет!
Повече за проф. дфн Александър Федотов вижте в ИНТЕРВЮТО, което той даде през юни 2015 г. специално за „Дипломатически спектър“.
