Когато Индия се готви да отпразнува 78-ата си Годишнина от независимостта на 15 август 2025 г.,

тя го прави като уверена и възходяща глобална сила, готова да се ориентира в една все по-сложна и нестабилна международна среда. Сигурността на световния ред след Студената война се е разпаднала, светът вече не е еднополюсен, нито лесно разделим по идеологически линии. Формира се нов многополюсен свят - конкурентен, взаимосвързан и динамичен. В този развиващ се ред взаимоотношения, някога считани за периферни, придобиват нова стратегическа значимост. В този контекст, за Индия и България - две демокрации с древни корени, богати интелектуални традиции и амбиции за глобално участие - моментът е подходящ да трансформират дългогодишното си приятелство в стратегическо партньорство.

Индия и България установяват официални дипломатически отношения през 1954 г., но близостта между двата народа предшества модерната държавност. Един от най-почитаните български национални герои, Георги Сава Раковски, е сред първите европейци, които дълбоко се ангажират с индийската цивилизация. Визионер, патриот и учен, Раковски изучава санскрит, възхищава се на духовното и философско наследство на Индия и пише с плам за борбата на индийския народ срещу британския колониализъм - далеч преди Индия да постигне независимост.

Толкова вдъхновен е Раковски от индийската цивилизационна същност и съпротивата срещу чуждото господство, че стига до убеждението, че българи и индийци имат общ произход, вкоренен в древните индоевропейски традиции. Писанията му разкриват забележително интелектуално родство - две нации, обединени в стремежа си към достойнство и суверенитет. Наследството му живее и днес в Ню Делхи, където училище носи неговото име - Сарводая Каня Видялая Георги Сава Раковски. В двора му стои негова статуя - жив паметник на човек, който е възприемал Индия не като далечна цивилизация, а като културно сродна страна.

Това философско родство се задълбочава през 1926 г., когато великият индийски поет и нобелов лауреат Рабиндранат Тагор посещава България. Той е топло приет от българския народ и интелектуалната общност. Тагор възхвалява културното богатство на България и дълбокия ѝ стремеж към свобода, подчертавайки сходствата между индийската духовна традиция и българската морална устойчивост.

И днес това взаимно уважение е отразено в българското обществено пространство. Статуите на Махатма Ганди в София и Варна са тихи, но силни символи на вечното индийско послание за ненасилие, истина и мирна съпротива - ценности, които дълбоко резонират с българската национална история.

Докато това споделено възхищение предоставя солидна историческа основа, предизвикателствата на настоящето изискват стратегическо надграждане на двустранните отношения. Международният ред претърпява структурна трансформация. Войната в Украйна, засилващото се съперничество между САЩ и Китай и нарастващото влияние на Глобалния юг водят до преоценка на съюзите и стратегическите приоритети. В този променящ се контекст Индия се утвърждава като ключов стълб в многополюсния свят - ценена заради своята демократична устойчивост, икономическа жизненост и стремеж към стратегическа автономия.

Като най-населената страна в света и четвърта по големина икономика, Индия е технологичен гигант, водещ в области като дигиталното управление, космическите науки и фармацевтиката. Балансираната ѝ външна политика и глобално поведение, основано на принципи, ѝ носят доверие като партньор отвъд идеологическите разделения. За България - член на ЕС и НАТО, изправена пред предизвикателна регионална среда, Индия представлява стабилен партньор и мост към Индо-Тихоокеанския регион - най-важния икономически и стратегически регион в света.

Въпреки този потенциал, търговията между Индия и България остава скромна - около 500 милиона щатски долара. Но икономиките им очевидно се допълват. Стратегическото местоположение на България, нейната развита инфраструктура и квалифицирана работна ръка я правят идеална отправна точка за индийски фирми, търсещи достъп до Югоизточна Европа и по-широкия пазар на ЕС.

Индия от своя страна предлага силни възможности в информационните технологии, възобновяемата енергия, фармацевтиката и дигиталните иновации. Индийски фармацевтични компании могат да си сътрудничат с български за локално производство, повишавайки регионалния достъп до достъпни лекарства. Освен това, индийският опит в цифровата публична инфраструктура - като Aadhaar (дигитална идентичност), UPI (плащания в реално време) и CoWIN (ваксинационна платформа), може значително да подпомогне дигитализацията на България.

Отвъд икономиката, междуличностното измерение остава основата на тези отношения. Хиляди индийски студенти учат в български университети, особено в специалностите медицина, фармация и инженерство. Мнозина се завръщат с дълбока признателност към българското гостоприемство и културна отзивчивост. От своя страна, български учени отдавна допринасят за изучаването на индийската цивилизация, литература и философия.

Все пак може да се направи още много. Езикови програми, академични обменни програми, съвместни дипломи и културни фестивали могат да подкрепят дългосрочното взаимодействие. Глобалното разпространение на Индия чрез йога, Аюрведа и кулинарията също предоставя възможности за укрепване на връзките посредством меката сила. Туризмът също е обещаваща сфера. С насочена реклама България може да привлече индийски туристи, търсещи по-малко известни, природно и исторически богати европейски дестинации.

За да бъде реализиран този потенциал обаче, политическата воля трябва да отговаря на културната близост. Посещението на индийския президент в София през 2018 г. беше добре приет жест, но оттогава високото равнище на ангажираност е ограничено. България трябва да обмисли изпращането на редовни търговски и академични делегации в Индия, осигуряване на домакинство на индийски бизнес лидери в София и възстановяване на механизми като Съвместната комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество.

Освен двустранните отношения, тристранните диалози между Индия, България и регионални партньори като Гърция или Сърбия могат да допринесат за сътрудничество в областта на инфраструктурата, цифровото регулиране и свързаността - области от съществено значение за устойчивостта през XXI век.

Когато Индия издигне своето трицветно знаме на 15 август, тя ще си припомни дългата, ненасилствена борба за свобода - борба, на която са се възхиващали личности като Георги Раковски и по-късно символизирана в България чрез статуите на Махатма Ганди. Но това възхищение не е само историческо, то е основа за стратегическо партньорство.

В многополюсния свят зрели демокрации като Индия и България имат особена роля в изграждането на по-стабилен, приобщаващ и справедлив световен ред. Чрез споделени ценности, икономическо допълване и цивилизационни връзки, двете страни могат да изградят партньорство, което почита миналото и оформя бъдещето им.

* Д-р Далбир Ахлават е старши преподавател по специалност Сигурност в Катедра Международни изследвания към Университета Маккуори, Австралия. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Снимката е предоставена от Посолството на Република Индия в Република България. На нея: Н. Пр. г-н Арун Кумар Саху, извънреден и пълномощен посланик на Република Индия /в средата/ и д-р Далбир Ахлават, старши преподавател по специалност Сигурност в Катедра Международни изследвания към Университета Маккуори, Австралия /вляво/, при посещението му в България, в СУ „Свети Климент Охридски“, където той изнесе публична лекция на 10 юли 2025 г.