За 20 години съществуване Държавният културен институт към министъра на външните работи не просто представяше изкуство и култура - той водеше разговори.

С държави, с култури, с хора и общности...

Г-жа Снежана Йовева-Димитрова е директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи от 2019 година. И оттогава свикнахме да се радваме на позивитивизма, интелигентността и усмивката на тази очарователна жена, по време на културни и дипломатически събития из столицата и страната. Оглавила една от най-важните културни институции в България, за шест години тя успя да я изведе в две международни организации - Европейската мрежа на културните институти EUNIC и GPDnet, да създаде множество национални и международни партньорски взаимодействия за реализирането на успешна, видима и устойчива културна дипломация.

Магистър  по европейско управление (НБУ) и славянски филологии (словашки език и литература в СУ), тя е специализирала в областта на социо- и етнолингвистиката и на диалектологията във Виенския университет, Словенската и Словашката академия на науките. Участвала е в международни изследователски проекти за проучване на българските общности в Австрия, Словакия, Словения и полуостров Крим, в рамките на проекти към Българската академия на науките. Има десетки публикации в областта на политиките за българските общности по света, съставител и автор е на сборник, посветен на актуалните им проблеми – „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далече“, част 1, 2 и 3. Работила е в ИБЕ-БАН, Министерски съвет, НДК и ДАЕУ.

Г-жа Снежана Йовева-Димитрова е член и на Общото събрание на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство ЮНЕСКО - София и на УС на Национален фонд „Култура“.

Срещнахме се с нея за да ни разкаже повече за 20-годишната история и дейност на ДКИ, а това случайно стана твърде символично, в навечерието на 24 октомври – Международния ден на публичната дипломация.

- Госпожо Йовева, тази година Държавният културен институт /ДКИ/ към министъра на външните работи навършва 20 години. Какво място си извоюва той за това време в сферата на културната дипломация – у нас и по света?

- Освен богата културна програма и събития по повод отбелязването на 20 години от създаването на Държавния културен институт към министъра на външните работи, настоящата година е и време за равносметки и анализи на постигнатото и за плануване на нови цели и амбиции за развитие, за надграждането на културната дипломация като основен инструмент в работата ни.

През последните две десетилетия Институтът действително се изгради като звено от експерти и се утвърди като медиатор между редица структури и институции, носител е на диалог, на памет, има стремеж и дейности за съхранение на идентичността и целеустремено надграждане на международното доверие чрез развитието на мрежа от партньорства в посока издигане ролята на културните взаимовръзки в процеса на външнополитическото взаимодействие.

Усилията на екипа са насочени към това с всеки проект да се търси съхраняването на духа на българското културно наследство, да представя нашата художествена и творческа традиция пред света и да поставя перспективи за нови начала. Защото и богатият Художествен фонд на МВнР създаден, обогатяван и споделян през годините, е не само архив – той е живо наследство и свидетелство за приемственост, вдъхновение и национално достойнство, а проектите, които правим с наши партньори са инструмент за диалог и разбирателство. Затова и в нашата колекция присъствието на съвременни имена, които стоят уверено в европейски колекции и изложби, са важно начинание на изкуството в дипломацията.

Когато говорим за култура, често я възприемаме като нещо красиво, изящно, понякога дори изолирано – като музика, картина, дума. Но когато говорим за културна дипломация, ние всъщност говорим за памет и настояще, свързани с морална нишка. Говорим за сила, която не налага, а убеждава. Която не разделя, а доближава и свързва.

Държавният културен институт към Министъра на външните работи през тези 20 години не просто представяше изкуство и култура – той водеше разговори. С държави, култури, с хора и общности. Разговор, чиято цел е да показва България – не само с територия и език, а с дух, културно и историческо наследство, археология, литература, с вяра.

И смятам, че извоювахме нашето достойно място и роля в обществения  европейски или международен дискурс. Не закъсняха и признания и оценки през настоящата година – от Министъра на външните работи Н. Пр. г-н Георг Георгиев, от Министерството на културата, от партньорски и международни организации. Значи сме свършили добра работа!

- С какви конкретни прояви отбелязахте годишнината му?

- Редица национални и международни инициативи са част от годишния ни календар по повод 20 години от създаването на Държавния културен институт, имаме и специално лого и визуални продукти, които да илюстрират тази важна годишнина.

Но следва да отбележим кулминацията, която организирахме и проведохме на 29 май т.г., в навечерието на нашия рожден ден – 6 юни, когато е създаден ДКИ с акт на Министерски съвет, по предложение и идея на Н. Пр. д-р Соломон Паси, министър на външните работи през 2005 година. Това бе една мащабна представителна съвременна изложба „Високи гласове“, която подготвихме и реализирахме с екип в „Топлоцентрала“ -  мащабен проект, който съчетава съвременно изкуство, историческа памет и ангажираност с актуалните кризи на нашето време. Неин куратор бе изкуствоведът и културолог Владия Михайлова. Там се състоя и нашият официален прием, на който  получихме специална грамота лично от министъра на външните работи Н. Пр. г-н Георг Георгиев, за съществен принос за популяризирането на българската култура по света и развитие на културната дипломаци. Ние пък връчихме специални почетни плакети на партньори по повод годишнината.

Следва да отбележим, че именно тази изложба „Високи гласове“, която се осъществи и в галерия „Куб“ и в Музея за земята и хората, бе един от финалистите в номинациите за културно събитие в областта на визуалните изкуства за наградите на Столична община, което е оценката за ниво и качество на културния продукт. Надявам се, че проектът ще има своето бъдеще и ще продължи да се презентира и на други места и сцени, защото проблемът, който се поставя чрез изложбата, е много важен и актуален.

Разбира се, всички проекти в нашата програма са посветени на 20-ата годишнина, а специален медиен партньор ни е Българска телеграфна агенция, която много ни съдейства да бъдем по-видими, разпознаваеми и уверени в това, което правим професионално и отговорно.

До края на годината ни предстоят още няколко публични събития, които посвещаваме на празника ни. Това са международни изложби, които подготвяме съвместно с дипломатически мисии и културни институти, както и представителен двуезичен каталог с отбрани произведения от Художествения фонд от българските дипломатически мисии в Брюксел. Работим и по изпълнението на важни проекти, свързани с укрепването на капацитета в областта на културния мениджмънт и европейската интеграция на страните от Западните Балкани – проект, подкрепен по програмата Българска помощ за развитие. Имаме интересна програма и в месеца на будителството, съвместно с Националната художествена академия и други.

- Връзката култура-дипломация е важна. Какво е Вашето виждане за нея и за нейното развитие в днешния свят на войни и конфликти?

- В света, в който живеем – свят, изпълнен с предизвикателства много повече от сферата на сигурността, отколкото на културата, е необходимо да имаме внимание и чувствителност, за да съхраняваме нашата памет и минало, както и да подпомагаме международните изяви на нашите талантливи съвременни творци. Опитваме се с нашия инструментариум да сме полезни на тази сцена, да насърчаваме участия в различни форуми – било то за кино или за литература.

Но, в едни такива несигурни времена културната дипломация е от изключителна важност. Тя се явява не само като мост между културите и нациите, но и като „мека сила“, която поставя на преден план споделените общочовешки ценности и дава възможност за открит диалог и за обмяна на разнопосочни идеи и перспективи.

В европейски контекст, връзката между културата и дипломацията се обобщава от термина „международни културни отношения“. Културното многообразие е неразделна част от усилията в тази сфера, усилия, които се изразяват в подкрепа и утвърждаване на основните европейски ценности като: мир, върховенство на закона, свобода на изразяване, взаимно разбирателство и зачитане на основните човешки права. Съответно културната дипломация се явява като неотменна част както от вътрешната, така от външната политика на Европейския съюз и неговата роля в глобалните политически и културни процеси.

Членството на Държавния културен институт в Европейската мрежа на културните институти EUNIC е важна стъпка към приобщаването на България към тази обща европейска рамка. Благодарение на тази крачка, която осъществихме уверено през 2021 г., дипломатическите ни мисии зад граница имат възможността да участват в общи проекти с европейските културни институти - Френския културен институт, Гьоте институт, Институт „Сервантес“ и др. Това ни дава по-широко поле за изява и видимост в сферата на културата и възможност за приобщаващ, многостранен подход към културния диалог, особено в трети страни.

- Художественият фонд на МВнР - от близо три хиляди произведения - предимно живопис, графика и рисунки на известни български класици и съвременни автори, представлява една от най-богатите сбирки на българско изкуство. Какви грижи полага ДКИ за него и обогатява ли се той в последните години?

- Управлението, съхранението и представянето на художествения фонд на Министерството на външните работи е една от дейностите на Държавния културен институт. Една голяма част от тези произведения се намират в задграничните представителства, които ежегодно ни предоставят информация за тяхното актуално състояние. С цел съхраняване на картините понякога се налага някои от тях да бъдат връщани в България и да бъдат предприемани стъпки за тяхната реставрация, рамкиране и преоценка.

Фондът се обогатява ежегодно, като в последните 5 години бяха откупени и получени като дарение творби на именити съвременни български художници като: Греди Асса, Слав Недев, Калин Серапионов, Свилен Стефанов, Светозар Бенчев, Васил Колев, Иван Милев, Иван Димов, Зоран Мишев, Емануела Ковач, Антония Дуенде, Василен Васевски, Цветелина Русалиева, Албена Щеньовска-Еглов, Людмил Георгиев, Нина Русева и др., както и български художници, които успешно са развили и продължават да утвърждават своята творческа кариера зад граница, сред които Алцек  Мишев (Италия), Димитър Генчев (Холандия), Янко Тихов (Англия), Миглена Савова-Оклер (Швейцария), Десислава Унгер (Австрия) и Валентин Бакържиев (Холандия). През 2021 г. и 2022 г. част от откупените творби бяха представени в общи изложби - „Надграждане“, както и виртуално /съответно I-ва и II- ра част/, достъпни за широката публика в галерия „Мисията“.

През 2019 г., по повод 140 години от създаването на Българската дипломатическа служба, бе създадена представителната изложба „Дипломация и изкуство“, с подбрани емблематични произведения от художествения фонд на МВнР, която с голям успех бе представена в редица национални и регионални музеи и галерии в София, Русе, Кюстендил, Благоевград, Велико Търново и Казанлък. През 2022 г. втората част на изложбата бе показана и в редица градове на Балканите: в Националния музей на Черна гора, гр. Цетине, в Музея на литературата и театралното изкуство в Сараево и в Националната галерия, в Чифте хамам, в Скопие, както и в Парламента в Тирана. Към двете изложби бяха създадени и двуезични каталози, които представят колекцията в нейния пълен блясък чрез легендарни имена в българското изобразително изкуство като: Константин Щъркелов, Васил Стоилов, Иван Милев, Борис Ненов, Георги Божилов-Слона, Йордан Кацамунски, Светлин Русев и други.

- МВнР разполага и със скулптурна експозиция на открито. „Майка“ на Иван Лазаров е най-ранната й творба и нейна емблема, а „Трите колони“ на Иван Русев всички виждаме, когато минаваме покрай Министерството на външните работи. Какво е състоянието на скулптурния парк в момента?

- Скулптурната експозиция на МВнР неведнъж е представяна както пред официални гости на министерството, така и пред широката публика, като например в рамките на инициативата „Европейски дни на наследството“ или при дни на отворените врати. Скулптурният парк е основан през 2005 г. и е куриран от Светлин Русев. Голяма част от произведенията в тази експозиция са дарение от белгийския колекционер и меценат на съвременно българско изкуство – Хуго Вутен. Обширният парк в неговото имение в град Геел в Белгия е най-големият музей на българска скулптура в света.

„Трите колони“ на скулптора Иван Русев, разположени пред входа на министерството, действително са се превърнали в емблема на институцията. Колекцията, която е разположена във вътрешното парковото пространство, включва автентични археологически паметници, монументална и паркова скулптура, както и съвременни произведения, които обхващат периода от началото на XX век до средата на XXI век. Творбата „Майка“ на Иван Лазаров, която визирате, е създадена през 1939 г. по поръчка на Народния музей и е предоставена на МВнР от Националната художествена галерия. Тази творба, както и още няколко произведения от колекцията, в момента са експонирани в скулптурното пространство на Националната художествена галерия - Квадрат 500. 

Екипът ни полага усилия за опазването и поддържането на скулптурния парк според възможностите си. Например успяхме да реставрираме една работа през изминалата година, но за съжаление климатичните фактори и липсата на ресурс оказват своето трайно влияние и е необходимо цялостно преаранжиране и реставриране. Надяваме се скоро да имаме бюджет за цялостна реставрация на скулптурите и пренареждането им.

- Програмата „Пътуващи експозиции“ е една от водещите в дейността на ДКИ. В какво се изразява тя?

- Програмата „Пътуващи експозиции“ представлява колекция от документални изложби, които са леки и лесни за транспортиране, а някои от тях могат дори да бъдат разпечатани на място от дипломатическите ни представителства. Това е един достъпен, но изключително ефективен начин да бъде разширено знанието за българското културно-историческо наследство и да се открои приносът на България в международното културно сътрудничество и междукултурния диалог.

Съдържанието на програмата се обогатява ежегодно. В момента най-популярните и търсени наши изложби са „България и мозайките“, реализирана от Фондация „Балканско наследство“, която има за цел да представи богатото и разнообразно мозаечно наследство на България от античността до съвремието. Изложбата вече е посетила редица престижни локации по света, включително Италия, Унгария, Норвегия, Словакия, Тунис и Испания и продължава да се радва на голям интерес сред международната аудитория.

Друга популярна изложба е „България от птичи поглед“. Тя  представя авторска селекция от 25 голямо-форматни фотографии на Александър Иванов, заснети от делтапланер и посветени на темата за красотата на българските природни и исторически забележителности. Тя е била представяна във внушителен брой градове, сред които Рим, Букурещ, Лондон, Ванкувър, Виена, Братислава, Баку, Прага, Мадрид, Осло, Франкфурт, Йена, Ерфурт и др.

Голяма част от тези изложби са резултат от партньорски усилия между академични, музейни и държавни институции и представят задълбочени научни изследвания. Те са адаптирани така, че могат да бъдат показвани пред многоезична публика. Пример за това е изложбата „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“, посветена на 65 години от българското членство в ЮНЕСКО и 75 години от основаването на организацията, която включва научно издържани текстове на български, английски и френски език.

- На 47-ата сесия на Комитета за световно наследство в Централата на ЮНЕСКО в Париж, която се проведе през юли 2025 година под председателството на България, бе представена изложбата „Древните съкровища на България“, част от програмата на ДКИ „мобилни изложби“. Как се възприе тя от публика там, най-елитната в света?

- Изложбата „Древните съкровища на България“ е друга популярна експозиция от нашата програма. Щастливи сме, че тя имаше възможността да бъде част от съпътстващата културна програма на 47-ата сесия на Комитета за културно наследство на ЮНЕСКО, което ни даде изключителната възможност да представим едно от нашите най-емблематични културно-исторически наследства в рамките на един от най-престижните форуми в света. Изложбата е била част от фестивали и програми на музеи в Лондон, Осло, Стокхолм, Варшава, Прага, Исламабад, Лагос, Абуджа, Мексико и навсякъде се радва на огромен успех и интерес от страна на публиката. Тук бих искала да отбележа и активността на д-р Александра Миланова от Института по балканистика, която лично я представяше и с лекции в Африка, Лондон, Прага и други места.

Тази изложба е реализирана от екип учени от Института по балканистика с Център по тракология към БАН и е израз на нашето дългосрочно и изключително плодотворно междуинституционално партньорство. Благодарение на това взаимодействие Държавният културен институт се включи като партньор на международната конференция на тема „Културната дипломация и Балканите: постижения и предизвикателства в съвременната епоха“, която се проведе на 23 октомври 2024 г. в панорамната зала на Националната галерия – Квадрат 500. Участвахме и в поредица от публични лекции-дискусии, организирани съвместно с посолствата и културните институти на Франция, Полша, Словения, Гърция и Албания.

- Работите по проект „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“. Какво представлява той и какъв е приносът на Института в него?

- Проектът „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“ е инициатива, която беше изпълнена от Министерството на външните работи в партньорство с Норвежки център за изследвания на Холокоста и малцинствата от страна на донорите и с Дипломатическия институт и Държавния културен институт към министъра на външните работи, от българска страна.

Нашето участие като подизпълнител беше изцяло в сферата на културата. В рамките на проектния период между 2022 г. и 2023 г. бяха организирани изложби, дискусии, работилници, филмови прожекции и други, свързани с изследването и опазването на еврейското културно наследство в България, както и със съдбата на българските евреи по времето на Втората световна война.

Един от акцентите на проекта беше изданието-пътеводител „На гости в еврейската махала в София“, с автор Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция „Архиви“. Пътеводителят представлява детайлно проучване на историята на сгради и публични пространства, свързани със съдбите на хората, които са ги обживявали и дава възможност по нов начин да погледнем на следите от миналото в градската среда и на нагласите и ценностите, които те отразяват. Избраният маршрут очертава рамките на еврейския квартал в София и добавя лични и всекидневни връзки в историческата линия на тогавашните събития.

Друг важен резултат от проекта беше организирането на изложбата „Еврейската улица - реконструкция“, която бе експонирана в Регионалния исторически музей на София. В изложбата бяха включени фотографии и предмети, свързани с еврейската култура и история, съхранени в Държавна агенция „Архиви“, Националния исторически музей, регионалните исторически музеи в София, Пазарджик, Кюстендил, Пловдив, Къщата-музей „Димитър Пешев“ – Кюстендил, Националния етнографски институт и музей и Националния археологически институт и музей към БАН, Историческия музей – Самоков. Визуализираните образци на еврейската материална култура бяха обособени в шест основни теми, които проследяват формирането и живота на еврейските общини в България, ролята на семейството за опазването на идентичността и вековните традиции, участието в икономическия и културния живот на България, както и драматичните събития, които обитателите на еврейските улици преживяват през 1943 г.

Третият основен „стълб“ на проекта беше колекцията от плакати - „Памет и плакати“, посветена на 80 години от спасението на българските евреи. Плакатите бяха създадени след участието в творческа работилница в Сарафовската къща в Самоков на 12 съвременни български плакатисти, носители на награди от Международното триенале на сценичния плакат и от други международни форуми - Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор и Страхил Димитров, а специален гост беше световноизвестният унгарски плакатист Петер Поч.

Премиерата на изложбата се състоя на 14 юли 2023 г. в самоковската Байракли джамия, след което продължи своя път през Бургас, Русе, Прага, а през 2024 г., в рамките на втората част от годишната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета Европа, бе открита и в Двореца на Европа. Събитието бе посветено на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи и бе организирано съвместно с Постоянното представителство на Република България към Съвета на Европа и националната делегация към ПАСЕ.

- Вие сте директор на ДКИ от шест години и оттогава, всички сме свидетели, дейността му се засили чувствително. Кои от осъществените от вас идеи за това време ви носят най-голямо удовлетворение?

- Времето от 2019 година, откакто поех поста директор, сякаш мина много бързо. Всеки проект, всяка изложба или представяне на книга, или дискусия имат своя принос и чар за общия климат и принос за културната дипломация, така че не мога да откроя един или няколко. Създадохме и нови рубрики в нашата програма в областта на литературата – „Пишещи дипломати“ и „Балкански диалози“, чрез които предоставяме възможност за изява на автори от балканските страни. Тези две програми успяха да покажат много творци и да създадат мрежа от взаимодействия. Безспорно и членството на ДКИ в Глобалната мрежа за публична дипломация в Доха, Катар е голям успех. Там открихме нови партньори, застанахме на „една друга сцена с други актьори“, спечелихме доверието на членовете на Фондация „Катара“. Неслучайно именно по наша покана се осъществи гостуването на изпълнителния директор на GPDnet Мариям ал Саад в София и участието й в международна конференция по културна дипломация. Развихме устойчиво и обещаващо партньорство, което има своите резултати – изложби, филмови фестивали и др.

- Галерия „Мисията“ е с отворената врата към публиката. Какво да очакваме в близко време в нея?

- След колективната международна изложба „Митологични трансформации“, представяща турски артисти от университета в Измир, през втората половина на октомври очаквайте гостуването на автор от Германия, който е и с български произход и ще бъде много интересно. Имаме и други събития с наши партньори, като например гост лектор от Великобритания - Кристофър Спрингам, който по наша покана пристигна, за да се включи във второто издание на изложението на галериите в София Тех парк. Кристофър Спрингам – Sofia Art Fair

- Вашата мечта в професионален план...

- Мечтите са предизвикателства към нас, а постигането им, ако ни прави удовлетворени и доволни, значи сме се справили. Делата ни имат следи, създаваме общност, която разпознава почерка ни, това е удовлетворение.

Благодаря на Вашата медия за интереса и отправените въпроси!

Снимки: ДКИ към МВнР

Горе: г-жа Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи

Долу: моменти от честването на 20-ата годишнина на Държавния културен институт към министъра на външните работи на 29 май 2025 г. с изложба и прием в „Топлоцентрала“, гр. София