Печат 

Всяка година в страната ви гостуват около 400 000 поляци, а това прави Полша един от най-важните туристически пазари за България

 

    Общата стойност на правителствената помощ в Полша в рамките на борбата срещу COVID-19 е 320 млрд. злоти

    Трябват ни общи инициативи в рамките на „Европейската зелена сделка“

    Българският пазар се радва на нарастваща популярност сред полските фирми

    Българо-полските дипломатически отношения имат над стогодишна история, но близките контакти между нашите народи водят началото си от 1444 година

     Полският институт в София е един от най-старите полски институти в света, който работи без прекъсване вече 70 години
 

Н. Пр. г-н Мачей Шимански е дипломат с 28-годишен богат професионален опит. В дипломатическата служба е преминал през всички стълбици на кариерата, започвайки от старши експерт и достигайки най-високата степен – титулярен посланик. Заемал е високи постове в много дирекции на полското министерство на външните работи. В периода 1998 – 2002 г. поема поста посланик на Република Полша в Република Словения, като от 1998 до 2001 г. е акредитиран и за Босна и Херцеговина. От 2005-та е посланик в Сърбия и Черна гора, а от 2006-та - в Република Сърбия. После става директор на дирекция „Сътрудничество с полската диаспора“ в МВнР. От януари 2013 г. до 2017 г. е посланик на страната си в Република Хърватия. След завръщането си във Варшава е заместник-директор на Дипломатическата академия към МВнР, после става и неин директор. От февруари 2018 г. е генерален директор на Дипломатическата служба.

Мачей Шимански е завършил славянска филология в Силезийския университет през 1981 г. и е доктор на хуманитарните науки. Женен е, има пет деца.

На 20 юни 2019 г. дипломатът връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България на президента Румен Радев. „Обичам и уважавам България и българите, следователно мога да се чувствам тук - и се чувствам - изключително добре“, споделя той пред в. „Стандарт“.

- Ваше превъзходителство, посланическият ви мандат у нас започна преди почти година. Как се чувствате в България?

- Ще започна стандартно, но изключително искрено. България е страна, която ми е близка, чиято култура и жители опознах още преди тридесет години, работейки в Института по славянознание на Полската академия на науките. Обичам и уважавам България и българите, следователно се чувствам изключително добре във вашата страна. Когато се връщам назад към тази първа и все още неприключила година, трябва да я разделя на три етапа. Първият е самото начало – първите месеци. Опитах се да използвам това време, за да се запозная с възможно повече хора и да науча възможно най-много за България. Това беше етап на много интензивна работа. По щастливо стечение на обстоятелствата обичам това, което правя, така че се чувствах страхотно. Вторият етап е ползването на „плодовете“ на първия, т.е. разширяване на познанствата, задълбочаване на знанията и изграждане върху тези основи на едни още по-добри отношения между Полша и България. Това не е лесно в ситуация, когато нашите двустранни контакти са добре развити. Когато започваме от нулата, един успех е 100% повече, отколкото при старта. Когато тръгнем от високо ниво, всеки нов успех е само поредната скромна добавена стойност. За всеки дипломат това е трудна задача, но понеже обичам предизвикателствата, също и в този етап се чувствах добре. И накрая дойде неочакваният трети етап - избухването на епидемията. Вероятно самочувствието на всеки човек сега е малко по-лошо, но се опитваме да функционираме нормално. В поставените от епидемията условия се откриват нови области, в които можем да си сътрудничим. Полша има добре развити решения в телемедицината и може би сега е най-подходящото време да ги споделим с България.

- Да. Това би било много полезно. Сега всички страни се борят с COVID-19. Нашите икономики се намират в сложна ситуация. Навлизаме в период на световна деконюнктура. Как по-точно полското правителство се справя с тази нова и трудна ситуация?

- Правителството прие редица решения, които са пакет в помощ на бизнеса. Предвижда се намаляване на задължителната финансова тежест върху работниците и работодателите. Основната цел на пакета е да се гарантира финансовата ликвидност на дружествата и да се запазят възможно най-много работни места. Изчислява се, че благодарение на предложените решения ще бъдат спасени между 2 и 5 милиона работни места. За тази цел ще бъдат отпуснати 100 млрд. полски злоти. Общата стойност на правителствената  помощ в рамките на борбата срещу COVID-19 е 320 млрд. злоти. Работи се и по нови варианти на пакета, които предвиждат постепенно разширяване на подкрепата за фирмите.

- Още в началото на мандата си вие предложихте да създадете Клуб на посланиците, говорещи български език. Как се роди тази интересна идея? Може би заради това, че вие сте учен славист?

- Отговорът е много лесен. Клубът бе създаден по познатия ноу-хау принцип. В Полша Клубът на посланиците, говорещи полски език, функционира от дълги години и дава много преимущества както на членовете на клуба, така и на неговите гости. Членовете на клуба го ползват като допълнителна платформа за общуване с полските политици и представители на бизнеса, с учените и хората на културата. Благодарение на знанието си на полски език те могат значително да задълбочат разговорите си. Допълнителен плюс е по-доброто научаване на полския език, следователно по-доброто функциониране в Полша. За поляците пък това е възможност да достигнат до дипломатите не чрез преводачи или чужди езици. Така може да се представи полската позиция много по-прецизно и с всичките нюанси, които позволява единствено родният език. Участвал съм в няколко срещи на този клуб и реших да използвам неговия опит в България.

- Въпросът за хобитата обикновено се задава в края на интервютата. Но аз се изкушавам да ви го задам в началото на разговора, защото още в първите месеци на дейността ви тук направихте и впечатляваща изложба с ваши фотографии. Явно фотографията ви е хоби.

- Фотографията наистина ми е хоби. В действителност изложбата на Моста на влюбените бе озаглавена „Цветовете на мъглата“, а снимките представяха мъглата. Аз снимам предимно птици. Наблюдавах ги почти 30 години и едва след това започнах да ги снимам. Моят дългогодишен опит като наблюдател много ми помага, защото познавам навиците на птиците и знам какво да направя, за да ми позволят да ги заснема, без да ги нараня или да им навредя. А когато няма птици, снимам други неща, в това число и мъглата. Аз съм фотограф аматьор, а разликата между аматьора и професионалиста в тази област е много простичка. Професионалистът печели от това, което прави, а аматьорът плаща за хобито си.

- Ако от фотографията пренасочим вниманието си към дипломатическите отношения между България и Полша, които са от почти 102 години, не можем да не отбележим, че приятелството на двата народа е от векове. На какво се крепи то и как се развива в настоящето?

- Вярно е, че българо-полските дипломатически отношения имат стогодишна история, но близките контакти между нашите народи са с многовековна история, която води началото си от 1444 г. Тогава в битката край Варна полският крал Владислав Варненчик отдава живота си в името на свободата на християнските народи, включително и на българския народ. Освен това, през вековете по сходен начин са се стекли съдбините на Полша и България. Както в Полша, така и в България са се редували периоди на разцвет с времена на потисничество. Тази обща съдба благоприятства подсилването на взаимната симпатия между поляците и българите. От освобождението си Полша и България са изминали дълъг и нелек път, за да могат да станат членове на ЕС и НАТО.

Днес имаме сходни позиции по редица европейски въпроси като Общата селскостопанска политика или европейската перспектива на страните от Западните Балкани. В случая с Брекзит ни свързват усилията за осигуряване на правата на полските и българските граждани. Това сходство на позициите е и ще бъде един от определящите фактори на нашето все по-тясно сътрудничество. Но дневният ред на нашите контакти не се ограничава само с въпросите, свързани с ЕС. България, както и Полша, отдава голямо значение на регионалното сътрудничество. Вашата страна е активен партньор на Вишеградската група. Радва ме и заявеното активно участие на България в друга ключова инициатива – „Три морета“. Перспективни са също нашите контакти в отбраната. Разбира се, не мога да пропусна туризма. Всяка година в страната ви гостуват около 400 000 поляци, а това прави Полша един от най-важните туристически пазари за България.

- В началото на политическите промени в края на миналия век Полша стана пример за България в усилията за икономически реформи и приобщаване към стандартите и ценностите на ЕС. Сега, в условията на „Зелената сделка“, която готвят в Брюксел, каква възможност има за сътрудничество и обмяна на идеи за трансформирането на енергетиката на двете страни, тясно свързана с ТЕЦ-овете, замърсяващи околната среда с отделяните от тях въглеводороди?

- „Европейската зелена сделка“ бе подкрепена от всички страни, с изключение на Полша. Варшава се противопостави на част от текстовете, основно на тези, отнасящи се до отказа от използване на въглища в енергетиката. Несъмнено това начинание е огромно предизвикателство за целия ЕС. На практика преходът ще засегне всички стопански сектори. Затова се предвижда създаване на Фонд за справедлив преход, който да подпомогне държавите, в това число Полша и България, които са зависими от изкопаемите горива. С цел улесняване на този процес се планира да се отделят 100 млрд. евро. Министерството на енергетиката е изчислило разходите на полската енергетика по „Зелената сделка“ на минимум 100 млрд. евро. Със сигурност средствата от Фонда няма да компенсират това. Неофициално се говори, че на Полша ще се паднат 20-30 млрд. евро от него.

Трябва да си дадем сметка и за алтернативните разходи, които ще имат двете страни, ако останат на базирана на въглища енергетика. Затова е основателно да се предприемат общи инициативи за постигане на споразумения, които да позволят безопасно провеждане на прехода. Пример може да бъде общата декларация на министрите на земеделието на България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния относно реформата в Общата селскостопанска политика. В нея се оценява, че доколкото „Зелената сделка“ в сферата на земеделието означава по-голяма защита на почвите, водата и въздуха, дотолкова новите стандарти ще изискват по-големи ресурси и инвестиции в технологиите, тоест, като цяло това ще доведе до по-големи разходи. Наложителна е незабавна дискусия за начина на финансиране на „Зелената сделка“.

- Да, очевидно. Ако с няколко думи трябва да характеризирате двустранните икономически връзки, какво бихте казали за търговията и инвестициите?

- Българският пазар се радва на нарастваща популярност сред полските фирми. Той има голям потенциал за растеж, което създава отлични условия за полските предприемачи. През последните тридесет години страната премина през значителен стопански преход, което създава предпоставки фирмите да намерят ниша за себе си и да стигнат до по-широк кръг получатели. Допълнително, нашите продукти се оказват атрактивни като цена за българските партньори, а лекотата и бързината на доставките е още едно предимство. Затова Полша е важен търговски партньор за България. През 2017 г. се наредихме на 10-то място сред най-големите износители, веднага след Китай. Полски фирми сключват много договори, например производителят на мотриси „PESA“ от гр. Бидгошч от няколко години с успех произвежда по поръчка и изпраща трамваи за България.

- Туризмът е много важен отрасъл за икономиките и на България, и на Полша. Поляците по традиция имат интерес към нашето Черноморие. Какво според вас биха желали вашите сънародници, за да се чувстват още по-добре в българските курорти?

- Нашият разговор е по време на пандемия, от която туризмът е един от най-засегнатите отрасли. През последното десетилетие поляците масово прекарват ваканциите си в чужбина, макар в Полша да не липсват атракции, които да задоволят вкуса на всеки турист. Вече силно тъгуваме за възможността да посетим България, което съвсем доскоро беше лесно и очевидно. Имате красива страна, която е все така популярна дестинация сред полските туристи. От една страна, това е резултат от все по-богатата туристическа оферта, а от друга страна, от ситуацията по света, при която страните, които бяха станали традиционни за почивка, будят опасения за личната сигурност. Туристическият потенциал на България е огромен. Всеки ще открие тук нещо за себе си. Поляците се чувстват страхотно в България, за което свидетелства нарастващият с всяка изминала година брой наши туристи. През 2018 г. техният брой се увеличи с 11,8% и достигна ниво от 475 000. Пътуванията от България към Полша през последните години се формират на ниво от около 105 000 годишно. Както виждате, броят на пътуванията към България е в пъти по-голям, отколкото пътуванията към Полша, въпреки че и ние имаме с какво да се похвалим. Страната ни все по-често се появява в международните класации като дестинация, която непременно трябва да бъде избрана при плануване на ваканцията.

- В културната област на двустранните ни отношения много интересна и полезна е активността на Полския културен център в София. В каква посока сега се насочват усилията му за развитие на културните ни връзки? Какви са акцентите?

- Полският институт в София е един от най-старите полски институти в света. Той работи без прекъсване вече 70 години. През 2019 г. тази годишнина бе отбелязана с многобройни събития. През 2020-та отбелязваме 210 години от рождението на изтъкнатия полски композитор и пианист Фридерик Шопен. Програмата на института ще включва поредица концерти и други събития, свързани с годишнината. Още в края на 2019 г. започна цикълът концерти на знаменития български пианист Людмил Ангелов. В началото на тази година в България гостува световноизвестният полски диригент Антони Вит, а на 1 март в Полския институт бе осъществено пряко предаване на концерта от Националната филхармония във Варшава. Освен това творбите на полския композитор ще присъстват в програмата на института по време на традиционните Шопенови концерти, организирани съвместно с Шопеновото общество в България.

- Попречи ли ви извънредното положение, въведено поради пандемията с коронавируса?

- То принуди института да пренесе дейността си в интернет пространството. Поради принудителната карантина за много българи, институтът инициира кампания „Оставам вкъщи и чета“, която има за цел да припомни на читателите полски заглавия, преведени на български език. Ще бъдат представени общо 15 заглавия, включително две книги на нобеловата лауреатка за литература Олга Токарчук. Посолството и институтът реализираха още една интересна инициатива. Полските дипломати записаха видео, в което благодариха на лекарите в България и по цял свят за огромните им усилия в борбата с Covid-19. В клипа бяха включени и полски лекарки, които живеят и работят в България.

В Полша 2020 г. е обявена за година на папа Йоан-Павел II. По повод стогодишнината от рождението му институтът ще представи изложба и ще заснеме кратки клипове със стихове от тома с поезия на „Папата на свободата“ – „Избрана поезия. Римски триптих“, в изпълнение на познати и обичани български актьори.

Есента се планира поредното издание на Полския филмов фестивал в България - „Кинотека“, както и на проекта „Поезия в метрото“, който Полският институт осъществява съвместно с EUNIC България (мрежа на посолства и културни институти на държавите от ЕС). Полски филми ще има и на 24-ия София филм фест. Като специален гост е поканена Агнешка Холанд, която ще представи най-новия си филм „Шарлатан“ и ще бъде удостоена със специален приз. Присъствието на полската литература на българския пазар е друг основен приоритет на института. Затова той подпомага контактите между полските и българските издателства, творци и преводачи. Предстои да излязат на български език няколко полски книги, включително от Олга Токарчук.

- Първото ви изявление след акредитирането ви като посланик у нас бе, че ще работите за по-тесни политически, икономически и културни отношения между двете страни. Българо-полските отношения  са развити в много отношения. Какъв по-точно бихте желали да бъде вашият принос в тях?

- Като посланик играя ролята на своеобразен посредник между Полша и България, който стимулира размяната на взаимни идеи и помисли за двустранно сътрудничество. Искам да намираме винаги общ език с България. Затова смятам да бъда инициатор на форуми и конференции, които да ни помогнат да го намерим. Съвсем скоро ще имаме отлична възможност за това. В средата на годината Полша приема председателството на Вишеградската група. Искам този период да се превърне във време на усилено сътрудничество между нашите страни. Освен това, като филолог и човек на науката, възприемам буквално израза „намиране на общ език“. Затова, както вече споменах, създадох Клуба на посланиците, говорещи български език, който редовно ще провежда срещи с български политици. Вече разговаряхме с президента и министъра на външните работи на България.

- Поглеждайки напред във времето, какви по-крупни събития можем да очакваме в двустранното сътрудничество през 2020 година?

- Първите подобни събития вече са зад гърба ни. През януари на посещение в Полша беше премиерът Бойко Борисов, който взе участие в честванията на годишнината от освобождението на немския нацистки концентрационен лагер в Аушвиц. В Полша беше и министърът на туризма на България. Това беше второто международно посещение на министър Николина Ангелкова през тази година, което показва значението на полския туристически пазар за България. Следващото важно събитие ще бъде срещата на върха на Берлинския процес, чийто председател през тази година е България заедно със Северна Македония. Очаквам, че в София ще гостуват полският премиер, както и министърът на външните работи. Полша и България са сред основните радетели за разширяването на ЕС. Затова съм убеден, че срещата на върха ще бъде възможност за полско-български двустранни срещи от най-високо политическо ниво.

Горе: Н. Пр. г-н Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България

Долу. Първи ред: Н. Пр. г-н Мачей Шимански при връчването на акредитивните писма на президента Румен Радев, 20 юни 2019 г.; на среща с външния ни министър Екатерина Захариева; със съпругата си.

Втори ред: Н. Пр. г-н Мачей Шимански на откриването на самостоятелната му фотоизложба - „Цветовете на мъглата“, в София; една от красивите му фотографии, включени в нея; птица, хваната от обектива му; впечатляваща снимка на българска природа.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ – www.standartnews.com.