Първата задача на дипломатическия персонал на Светия престол е да насърчава и развива мира, като винаги и навсякъде подкрепя и благоприятства пътя на диалога за разрешаване на трудности и спорове

Негово Високопреосвещенство монсеньор Лучано Суриани представя своите акредитивни писма като представител на Светия престол в нашата страна на 10 октомври 2022 г. Папски дипломат с богат опит, той бързо спечелва сърцата на българите. Те го ценят, уважават и почитат – заради благожелателната усмивка в диалога, достойното поведение при дипломатическите срещи, заради състрадателното сърце, което бие за мира и за взаимното разбирателство.

Преди да пристигне у нас, той вече е изпълнявал мисията на апостолически нунций в държава с православна традиция – Сърбия – опит, който се оказва изключително ценен. При назначаването си в София Н. Впр. монс. Лучано Суриани отправя писмо до католическите епископи, в което споделя, че мисълта му веднага се е насочила към монс. Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, който е упражнявал своето служение в България като папски представител в продължение на близо десет години. „На този светец, наш съвременник, незабавно поверих бъдещото си църковно служение в тази страна.“

Н. Впр. монс. Лучано Суриани е роден в Атеса, Италия, на 11 януари 1957 г. Завършил е теология и философия в семинарията в Киети, а през 1981 г. е ръкоположен за свещеник. През 1986 г. е приет в Папската църковна академия, а през 1990 г. защитава докторска степен по каноническо право в Папския Латерански университет.

Впоследствие той постъпва в дипломатическата служба на Светия престол, като служи в апостолическите нунциатури в Кот д′Ивоар, Буркина Фасо, Нигер, Швейцария и Лихтенщайн. След девет години работа в Държавния секретариат като секретар на тогавашния "министър на външните работи", покойния кардинал Жан-Луи Торан, той служи в Апостолическата нунциатура в Италия в продължение на четири години. На 22 февруари 2008 г. папа Бенедикт XVI го назначава за апостолически нунций в Боливия и титулярен архиепископ на Амитернум. На 26 април същата година приема епископско ръкоположение чрез възлагане на ръце от кардинал Тарчизио Бертоне, държавен секретар. По здравословни причини се завръща в Италия и през септември 2009 г. е назначен за делегат за папските представителства. На 7 декември 2015 г. папа Франциск го назначава за апостолически нунций в Сърбия.

На 13 май 2022 г. той е назначен за апостолически нунций в България. На 21 май 2022 г. му е поверена и Северна Македония. Изпълнява двете мисии от седалището си в София.

- Ваше Високопреосвещенство, на 7 януари в Пловдив, в качеството Ви на представител на Светия отец в България, Вие официално обявихте името на новия епископ на Софийско-Пловдивския диоцез - монсеньор Румен Иванов Станев. Какъв е смисълът на това важно и дълбоко ангажиращо събитие за живота на католиците в нашата страна?

- За живота на една диоцезна общност назначаването на нов пастир представлява особен и важен момент. В случая с новия епископ на Софийско-Пловдивския диоцез става дума за събитие, което не се бе случвало от 37 години - период, през който диоцезът бе ръководен от Негово Високопреосвещенство монсеньор Георги Иванов Йовчев. Обявяването бе включено в молитвена среща, която се превърна и в повод да благодарим на Бога, да изразим признателност към почетния епископ и да отправим благопожелания към новия пастир - монсеньор Румен. Очевидно е, че смяната на епископите носи със себе си едновременно приемственост и обновление в живота на една църковна общност. В България католиците са мъничка реалност, но Исус иска от Своите ученици да бъдат квас и сол — два малки елемента, но със значимо въздействие: квасът заквасва голямо количество брашно, а солта придава вкус, макар да се състои от дребни зрънца.

- Вие сте един от 99-те апостолически нунции в света. Като се има предвид силата и влиянието на Католическата църква, това е наистина голяма чест. Как се осъществява подборът на апостолическите нунции? И каква е днес - в цифри - картината на папската дипломация в света? 

- Дипломатическият корпус на Светия престол притежава една основна отличителна характеристика: той е съставен от свещеници с различна националност. Светият престол разполага със своя собствена академия, която подготвя дипломатическия персонал, основана през 1701 г. Обучението продължава средно четири години, а броят на свещениците, които се подготвят в академията, е около тридесет. Именно Държавният секретариат на Ватикана отправя към епископите молба да посочат свещеник, който вече има пастирски опит и който може да поеме необходимата подготовка, за да изпълнява впоследствие дипломатическа служба.

Днес Светият престол поддържа дипломатически отношения със 184 държави. Към тях се прибавят и няколко международни организации. Дипломатическите мисии на Светия престол са 120 и са разпръснати по целия свят. Целият дипломатически корпус - тоест апостолическите нунции и дипломатическите сътрудници - наброява около 300 души. Това е число, което на пръв поглед изглежда голямо, но в действителност е твърде ограничено, тъй като трябва да осигури присъствието на поне по двама представители във всяка от 120-те дипломатически мисии, както и в трите секции на Държавния секретариат.

- Какви са днес Вашите задачи в момент, когато човечеството е разкъсвано от войни и конфликти?

- Първата задача на дипломатическия персонал на Светия престол е да насърчава и развива мира, като винаги и навсякъде подкрепя и благоприятства пътя на диалога за разрешаване на трудности и спорове. При различни поводи апостолическите нунции са били призовавани да изпълняват ролята на посредници за преодоляване на конфликти и разделения и за насърчаване на възстановяването на мира. Добре известен е призивът на папа Пий XII от август 1939 г., малко преди началото на Втората световна война: „С мира нищо не се губи, с войната всичко може да се загуби“. Папите, до настоящия Лъв XIV, винаги са отправяли сърдечни призиви към управляващите да търсят мир чрез разум, диалог и преговори. Нунциите, техни представители, предават тези призиви и послания на управляващите в страните, където изпълняват мисията си.

- На 7 януари т.г. новият папа Лъв XIV откри извънредния консисторий, като в речта си очерта мисията на Църквата: да отразява светлината на Христос, Който привлича не със сила или стратегии, а с любов, общение и синодален стил на управление. Как да тълкуваме думите му по време на срещата, като се има предвид, че на нея ще се обсъжда бъдещото управление на Църквата?

- Тъй като кардиналите са призвани да сътрудничат на папата в управлението на Вселенската църква, консисторият е преживяване на общение, обмен на мнения и идеи по теми от особен интерес, които засягат отблизо живота на Църквата и нейното влияние върху социалната структура на страните, в които има католическа общност. Въпреки неизбежните ограничения, доколкото е божествена и човешка реалност, Църквата е призвана да бъде в света отражение на светлината на Исус Христос, Който е казал: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. Ето защо Църквата се стреми да носи посланието на Евангелието в най-разнообразните реалности, култури и общества, преди всичко чрез свидетелство, а когато е необходимо, и чрез слово.

- Според Вас по какъв начин религиите могат да допринесат за мира и взаимното разбирателство?

- Тъй като всички ние носим в себе си естествена нужда от духовност, която засяга дълбоко съзнанието ни, религиите, въпреки своето разнообразие, не могат да не насърчават, изграждат и защитават мира. Той е дар от Бога, затова трябва да го просим с молитва от Този, Който единствен може да ни даде истинския мир. Исус е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Сърцето на човека се нуждае от мир, защото само той е способен да отстрани тревогите, мъките и безпокойствата, от които толкова много хора страдат в съвременния свят. Ако има мир, е възможно да се установи братски и конструктивен диалог, който води до взаимно опознаване и уважение. Очевидно е, че когато се опознаем, се поражда и уважението към другия, разцъфва приятелството. По този начин различията вече не са препятствия, а по-скоро могат да се превърнат в дар и взаимно обогатяване.

- Официалните дипломатически отношения между Светия престол и България датират от 1925 г., когато папа Пий XI изпраща у нас като апостолически визитатор монс. Анджело Ронкали, който по-късно става папа Йоан XXIII. „Българския папа“, както го наричаме ние, постави много високи стандарти за присъствието на Католическата църква в нашата страна. Кои от тези стандарти следвате при изпълнението на мисията си тук?

- Миналата година отбелязахме 100-годишнината от пристигането на монсеньор Анджело Ронкали в София, на 25 април 1925 г. Освен това, възпоменахме тази годишнина и с издаването на пощенска марка. Пристигайки в България, можах да се убедя в положителните спомени, които този народ пази от монсеньор Ронкали. И тогава, както и днес, католическата общност в страната е била малка по брой, но мисля, че мога да твърдя - тя винаги се стремяла да даде своя принос за човешкото и духовното развитие на България и нейните жители. Бих искал да подчертая, че за тази страна е привилегия да може да изпраща всяка година във Ватикана делегация, съставена от личности от правителството и Църквата, за среща с Папата и неговите най-близки сътрудници по повод празника на Светите братя Кирил и Методий. Бих искал да припомня и значението на две папски визити - тази на Йоан Павел II през 2002 г. и тази на Франциск през 2019 г. Смятам, че преживяното в България от монсеньор Ронкали е породило в него тази чувствителност и особено внимание към православния свят, които, след като е избран за папа, той се е опитал да превърне в диалог и в икуменически път, намерил своето програмно изражение в Документа за икуменизма на Втория ватикански събор – „Unitatis Redintegratio“.

- През 1931 г. монс. Анджело Ронкали е назначен за апостолически делегат в Царство България и в София е открита Апостолическа делегация – във великолепната сграда, която днес приютява Апостолическата нунциатура. Тя е наситена с история. Кои моменти от тази история Ви впечатляват най-силно?

- Сградата на Апостолическата нунциатура е закупена от монсеньор Ронкали, който е живял в нея около три години. След това, в продължение на повече от четиридесет години, тя е използвана от комунистическия режим. След падането на Берлинската стена сградата е върната на Светия престол през 1991 г. От 1994 г., след около три години ремонтни дейности, тя отново става седалище на Апостолическата нунциатура в България. Основната задача на апостолическия нунций е преди всичко да бъде близо до епископите на страната, като насърчава и поддържа общението на сърцата и на делата помежду им и с приемника на Петър – Папата. Освен това, той полага грижи и за енорийските и монашеските общности. Не крия, че за мен е източник на голяма радост да живея в същата сграда, която е била дом на Йоан XXIII, усещайки неговото духовно присъствие и радвайки се на небесната му закрила.

- Как протича диалогът с Българската православна църква?

- Сред задачите на един нунций е и тази да насърчава диалога и общението с другите религиозни общности, присъстващи в страната. Известно е, че преди това съм изпълнявал служението на апостолически нунций в съседна Сърбия в продължение на повече от шест години. Именно там преживях първия си опит в страна с православно мнозинство и със собствена Патриаршия. Осъзнах, че често пъти се игнорираме взаимно, което води до липса на взаимно опознаване; но когато се положи усилие да се опознае другият, се поражда взаимно уважение, което спомага за установяването на сърдечни и братски отношения. Убедих се в дълбоката истина на това, което Йоан XXIII е обичал да повтаря: „Нека винаги търсим онова, което ни обединява, като оставяме настрана, доколкото е възможно, онова, което ни разделя“. Той е бил дълбоко убеден, че над доктриналните или политическите различия стои принадлежността към едно и също човешко семейство. Над всяко различие стои Кръщението, което ни обединява, заедно с всички останали Тайнства. Още откакто пристигнах в България, съм се стремил да установя сърдечни и братски отношения – първо с покойния патриарх Неофит, а сега и с неговия приемник Даниил. Днес, повече от всякога, християните са призвани да преодоляват всяко разделение, като работят заедно за благото на обществото.

- Нунциатурата участва в реставрацията и благославянето на католически обекти като например параклиса в двореца „Врана“. Какви други дейности и проекти осъществява Посолството на Светия престол?

- Там, където е необходимо, Апостолическата нунциатура оказва съдействие при търсенето на финансова помощ, нужна за поддръжката и реставрацията на местата на култа, както и за продължаването на пастирската дейност в малки общности, които не разполагат с много ресурси. Отслужването на Света литургия в обновения католически параклис в двореца „Врана“ бе силно желано от цар Симеон II, който особено държеше да почете паметта на своята майка – царица Йоанна, която бе католичка. Нунциатурата не разполага със специални фондове. Поради това, когато е необходимо, тя изпълнява ролята на посредник с онези католически институции, присъстващи в Европа и на други континенти, които оказват финансова подкрепа на малки и често бедни църковни общности – такива, които със собствени сили не биха могли да оцелеят.

- Какво бихте искали да осъществите като идея по време на Вашето служение в България?

- Признавам, че живеейки в тази страна вече три години и половина, открих нейните многобройни богатства и разнообразни красоти. Това е държава, за която смятам, че може да се каже: притежава всичко - история, култура, традиции, море, планини, археологически обекти и забележителна еногастрономия. Бих се радвал тези богатства и красоти да бъдат използвани и достойно оценени. Гостите, които съм посрещал през тези години, са оставали възхитени, откривайки всичко красиво и добро, което България може да предложи на своите посетители. Лично аз не съм в състояние да осъществя мащабни проекти, но бих бил щастлив да видя тази страна да се развива - не само икономически, но и в религиозен и социален план.

- Как се чувствате в нашата страна – като апостолически нунций и като човек?

- Не го казвам, за да се харесам на онези, които ме четат - много съм доволен от опита, който преживявам, от отношенията, както институционални, така и лични, които успях да изградя, както и от добрите връзки между Светия престол и България, утвърдени през годините. Въпреки ограниченията, с които всеки от нас ежедневно трябва да се сблъсква, ще продължа да изпълнявам своята част и да давам своя принос - в рамките на възможностите си - за развитието на цялостното благополучие на всички, които живеят в тази страна. В заключение, благодаря за предоставената ми възможност да направя малко по-познати живота на Католическата църква и специфичното служение, което нейните дипломати извършват по света.

Снимката е предоставена от Посолството на Светия престол в Република България.

На нея: Папа Лъв XIV и Н. Впр. монс. Лучано Суриани, Апостолически нунций, ръководител на Посолството на Светия престол в Република България