Когато през 1884 година този гений на техниката, сърбин по рождение,  осъзнава, че в Европа няма разбиране и подкрепа за революционните му изобретения, той решава да замине за Америка.

Тогава Чарлз Батчелър, близък сътрудник на Томас Едисън и негов представител на Стария континент, изпраща бележка до последния в Ню Йорк да го вземе на работа, в която пише: „Познавам двама велики мъже. Единият сте Вие, а другият е този млад мъж, който стои пред Вас.“

Никола Тесла или „човекът, който изобрети XX век“, както го наричат някои от биографите му, е роден на 10 юли 1856 година в село Смилян, недалеч от град Госпич /днес в Хърватия, а тогава – специална област на Хабсбургската империя/. Той е едно от петте деца на сръбския православен свещеник Милутин Тесла и съпругата му Джука Мандич.

Никола започва първи клас в основното училище в селото, но скоро семейството се премества в Госпич и там той завършва основно образование и прогимназия. Продължава в известната и уважавана Висша реална гимназия в Карловац /1870 - 1873 г./, която подготвя възпитаниците си за техническите науки. Току-що завършил, през 1874 г. се разболява тежко от холера и прекарва девет месеца на легло. После продължава да учи в Политехниката в Грац, едно от четирите висши училища в Австро-Унгария, където се обучават инженери. През 1878 г. Никола Тесла се обръща към „Матица Сръбска“ в Нови Сад с молба за стипендия, за да завърши „започнатите технически науки“ във Виена или Прага, но получава отказ. При това – той е вторият. Защото и по-рано, през 1876 г., младежът подава документи за такава и също не е одобрен. Въпреки това, той не затаява лошо отношение към тази най-стара сръбска културна, литературна и научна институция и по-късно, през 1902 година, вече като световноизвестен учен става неин член. Никола Тесла така и не завършва университет докрай.

По-нататък всичко в живота му е низ от учене, работа, изобретения в различни градове и държави: Марибор, Прага, Будапеща, Париж, Страсбург, Ню Йорк... И разбира се, като при всеки гений, е и низ от странности и слабости - обича баровете, хазарта, игрите на билярд, гълъбите...

В Марибор започва първата си работа в техническа фирма, но прекарва дните си по таверни, залагайки и играейки билярд. Подари липса на достатъчно средства за издръжка, градската управа го изгонва от града.

В Прага учи известно време естествена философия в Карловия университет през 1880 година и тогава за първи път среща електрическо осветление, монтирано на улица „Хибернска“ от чешкия електроинженер Франтишек Крижик.

В Будапеща работи в Централната телефонна служба и там прави първото си изобретение - устройство за усилване на гласа по телефона. Пак там, през 1882 година, докато се разхожда с приятеля си Антон Зигети в градския парк, гледайки залязващото слънце и рецитирайки стихове от „Фауст“ на Гьоте, открива принципа за създаване на въртящо магнитно поле с променлив ток.

В Париж се присъединява към „Континентъл Едисън Къмпани“, електрическата компания на Томас Едисън в Европа. Командирован в Страсбург, за да приведе в ред авариралата при първото пускане в експлоатация правотокова електрическа система, той конструира първия в света асинхронен двигател през 1883 г.

В Ню Йорк, както споменахме по-горе, Тесла пристига през 1884 г. без пари, само с малко багаж и със споменатата вече бележка-препоръка от Чарлз Батчелър. Започва работа в компанията на Томас Едисън. Но скоро между двамата велики мъже възниква велик конфликт, известен в историята на науката като „Войната на токовете“. Едисън държи на правите токове, а Тесла – на променливите. Времето показва, че сръбският изобретател е бил правият. Но в онзи конфликтен момент, се налага да напусне работата си.

Само след няколко месеца, в началото на 1885 година, основава първата си собствена компания „Tesla Electric Light and Manufacturing“. През 1887 година основава и „Tesla Electric Company“ с цел да приложи своите изобретения в областта на многофазните променливи токове. В лабораторията си той конструира първите многофазни индукционни двигатели и генератори. От 1888 до1891 година в Ню Йорк изобретателят защитава общо 36 патента, с които изработва напълно т.нар. „полифазна система на Тесла“ - основата за появата на Втората индустриална революция.

През 1890 година Тесла започва експерименти с високочестотни токове. Създава осцилиращия трансформатор през 1891 година, днес известен в цял свят като индукционната „Бобина на Тесла“ или „Tesla Coil“.

Ето и някои по-интересни факти, свързани с изобретенията на този гений на електротехниката:

- През 1893 г. той постига голям успех на Световното изложение в Чикаго, обявено като „Светът на утрешния ден“ и посветено на 400-годишнината от откриването на Америка от Колумб. Павилионите там са осветени от 12 двуфазни генератора на Тесла, всеки с мощност 1000 конски сили и честота 60Hz.

- През 1896 г. започва работа първата в света голяма водноелектрическа централа с променлив ток на река Ниагара. Първите киловатчаса електричество потичат към град Бъфало, който е на около 40 км от нея. От 13-те патента, използвани за работата на Ниагарската електроцентрала, 9 принадлежат на Никола Тесла.

- През 1897 г. той полага основите на радиотехниката. Изгражда нова радиостанция близо до Ню Йорк и изпраща радиосигнали на разстояние над 40 км. За това той има два ключови патента - „Електропреносна система“ и „Устройства за пренос на електрическа енергия“.

- През 1898 г., на първото изложение на електрически уреди в Медисън Скуеър Гардън, той демонстрира движението на свой модел лодка с дистанционно управление с помощта на радиовълни. Патентът за него е наречен „Метод за управление и устройство за механизъм за управление на подвижни плавателни съдове или превозни средства“. Осъзнал голямото му значение, той го защитава в 11 страни. Това изобретение, заедно със системата му от четири вериги в резонанс, са в основата на безжичната комуникация.

- После следват: експериментите му в Колорадо Спрингс през 1899 г. за „стоящите вълни“ на планетата Земя; изграждането на 87-метрова кула на Тесла на Лонг Айлънд с цел създаване на трансатлантическа система за съобщения; турбината без лопати; фонтаните за Тифани; индикаторът за скорост /скоростомера/, идеята за радара... до последния му патент за „Апарат за въздушен полет“, който той получава на 72-годишна възраст.

В резюме: Никола Тесла оставя след себе си най-малко 311 патента от 27 различни държави, с които е защитил 125 свои изобретения. Освен това, в архивите на музея „Никола Тесла“ има данни за 33 негови патентни заявки в САЩ, за които не е получил патенти, както и за такива, които е подготвил за подаване, но не го е направил. Той създава и значителен брой изобретения, които никога не се е опитвал да защити, като например прилагането на високочестотни токове за медицински цели.

За някои от откритията и патентите си Никола Тесла получава значителни парични суми, но по-голямата част от тях той влага за експериментите си.

В последните десет години от живота си изобретателят живее в хотелска стая номер 3327 на хотел „Ню-Йоркър“ в Ню Йорк, почти забравен. Умира на 7 януари 1943 г., безпаричен и задлъжнял, на 86-годишна възраст.

Наследството му – личният архив и някои негови вещи, днес са в музея „Никола Тесла“ в Белград

Той е открит през 1955 г., но същинската му музейна дейност започва през 1957 г., когато Сърбия получава от САЩ урната с праха на този велик мъж. В момента във фондовете на музея се съхраняват: над 160 000 оригинални документа, над  2 000 книги и периодични издания, над 1 200 исторически и технически експоната, над 1 500 снимки и стъклени фотоплаки на оригинални технически артикули, инструменти и устройства, над 1 000 планове и чертежи. Музеят оказва поддръжка и съдействие в изследването на творчеството на изобретателя, предоставя достъп до информация на тези, които се занимават с история на науката и патентното право. Всичко това прави музеят „Никола Тесла“ научна и културна институция, уникална за Сърбия и за света.

През 2003 г. ЮНЕСКО включва „Архивите на Никола Тесла, 1856-1943, в музея „Никола Тесла“ в Белград“, като част от движимото документално наследство на човечеството, в регистъра „Паметта на света“, най-високата форма на защита на културна ценност.

Но не само този музей пази паметта за великия сърбин, придобил по-късно американско гражданство, а и целият свят

За неизмеримия му принос в науката, Никола Тесла получава най-високото признание през 1960 г., когато на 11-ата Генерална конференция по мерки и теглилки, проведена в Париж от 11 до 20 октомври, е приета резолюция, с която единицата за магнитна индукция в Международната система от единици е наречена „тесла“. Освен това малка планета носи името на Тесла, както и един кратер на далечната страна на Луната. Но по целия свят днес като че ли най-често споменава името му по повод на елекрическите автомобили на Tesla Motors.

В Сърбия най-голямата електроцентрала се казва ТЕЦ „Никола Тесла“. Летището в Белград носи неговото име, както и улици, училища и какво ли още не. В Хърватия, в родното му село Смилян, има Мемориален център „Никола Тесла“. В Ню Йорк има и кът „Никола Тесла“, създадено е и Тесла общество.

В България също пазим спомена за Никола Тесла

В София има наречена улица на негово име. Има и Академия „Никола Тесла“ – образователна институция, свързана с информационните технологии, с филиали в няколко града.

А в село Момчиловци, в „Музей на магията“ има дори устройство, изработено лично от Никола Тесла за великия български илюзионист Мистър Сенко. Легендата разказва, че магът, чрез свой близък приятел, помолил изобретателя да направи специална бобина за негов номер. И Тесла я направил, през 1930 г. Дали е слух или е истина, но се говори, че той дори лично му я е дал. Устройството е единствено в света, а на времето илюзията с него, наречена от Мистър Сенко „Електрическият стол“, предизвикала огромна сензация. Днес столът и бобината на Тесла са сред най-ценните експонати в новия музей на илюзионното изкуство в Момчиловци. Над тях са поставени снимките на двамата велики мъже от Балканите.

Материалът е подготвен, в по-голямата му част, на базата на информацията, получена при посещението на екипа ни в музея „Никола Тесла“ в Белград.

Снимки: „Дипломатически спектър“, Елена Каневска и „Музей на магията“

Горе: фигурата на Никола Тесла в музея „Никола Тесла“ в Белград

Долу. Първи ред: фасадата на музея „Никола Тесла“, експонати в него, портрет на Тесла. Втори ред: фасадата на „Музей на магията“ в Момчиловци; столът с бобината на Никола Тесла.