Печат

Изграждането на човешки мостове не е проста мисия, но ние успяхме да направим Албания по-известна на нашите български приятели, а също и България по-позната на албанците

Н. Пр. д-р Доника Ходжа е извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България от октомври 2018 година, а за Република Молдова - от октомври 2019-та. За трите години у нас тя впечатли всички със своята активност, креативни и новаторски идеи за развитието на двустранните ни отношения и със заразителния ентусиазъм, с който направи страната си по-близка и по-позната на българите.

Доника Ходжа завършва бакалавърска степен по английски език в университета в Тирана през 1998 година. През 2000 година тя прави следдипломна квалификация по „Дипломация“ в Средиземноморската академия за дипломатически изследвания към Малтийския университет. Придобива магистърска степен по евро-американски езици и литератури в Университета „Ла Сапиенца“, Рим, през 2005 година, става доктор по история на международните отношения в същия университет през 2010-та.

Професионалната й кариера започва през 1998 година в Министерството на културата, младежта и спорта на Република Албания, като говорител и референт на Бюрото по информация и комуникации. Преподава и бизнес английски в университета в Тирана. От 1999 до 2002 година е служител и ръководител на отдел „Информация и преводи“в Департамента „Преса и информация“ в Министерството на външните работи. През 2002 година е ръководител на протокола и съветник на министър-председателя на Албания. Директор е на Департамента за икономическа и публична дипломация и диаспората в Министерството за Европа и външните работи на Албания (2015-2018).

Извън страната тя е работила като съветник и първи секретар в албанското посолство в Италия в периодите: 2002-2006 и 2008-2015 година.

Н. Пр. д-р Ходжа говори английски и италиански език, владее добре и френски.

- Ваше превъзходителство, на 28 ноември се отбелязва националният празник на Албания – Деня на независимостта /1912 г./ Какво е той за албанците и как го празнуват те?

- На 28 ноември 1912 година бащата на нашата нация Исмаил Кемали провъзгласява независимостта на Албания и издига за първи път албанското знаме в крайбрежния град Вльора. Този ден отбелязва отделянето на Албания от Османската империя след почти 500 години владичество. Албания възвръща свободата си да бъде суверенна страна и албанците спечелват правото си да строят и трансформират своята родина.

Тази година, както и предишната, пандемията ограничи нашите празненства и традиции в този ден - събирания, фойерверки, музика, храна, фестивали и градове, украсени в червено и черно. Но той ще бъде отбелязан по всякакви начини.

Нашата диаспора в Ню Йорк обикновено прави паради със знамето, на което, на видно място е албанският двуглав орел. Приятели и съмишленици обичат да прекарват този ден в планините, наслаждавайки се на гледката и разхождайки се сред природата.

А ако сте любител на историята, тогава най-вероятно ще посетите родното място на независимостта, град Вльора. Там можете да видите Паметника на независимостта на площада на флага, проектиран от Мумтаз Дхрами, на който се провежда официалната церемония по възпоменание.

В южния край на Вльора, близо до пристанището, се намира Музеят на независимостта, който е създаден през 1936 година и е първият музей в Албания. Той се помещава в сградата, в която Кемали създаде първото правителство на страната след обявяването на независимостта й от османското владичество.

- Животът продължава въпреки пандемията от COVID-19 и всички се опитваме да намерим и нови форми на общуване. Как при тези обстоятелства посолството ще отбележи този важен ден?

- За съжаление, това е третата година, в която посолството трябваше да отложи празнуването на деня, поради различни обстоятелства: през 2019 година заради земетресението, което удари Албания на 26 ноември, а през 2020 и 2021 година поради пандемията. Но се опитахме да измислим нови начини за отбелязването му при пълно спазване на епидемиологичните ограничения.

Албанска изложба на открито, както и албански продукти, ще посрещат нашите български и албански приятели, а също и туристи, в градинката „Кристал“ в София, в приятелска и топла албанска атмосфера.

Възползвам се от възможността да поканя албанци и българи да се присъединят към нас и да опитат някои вкусни, домашно приготвени, албански специалитети и да направят безплатна виртуална обиколка на Албания на 28 ноември в 11 часа.

Освен това организирахме конкурс за рисунка, посветен на „Деня на независимостта“, „Деня на знамето“ и „Деня на Албания“, за младите представители на албанската диаспора в България. Тяхната креативност ни удиви и журито ще изпита трудност при избора на победител. Но със сигурност такъв ще има, както и символичен подарък. Рисунката му ще бъде изложена в посолството през цялата година, ще бъде показана и в нашите социални мрежи.

Най-важното е, че тази година фокусът на деня е албанската диаспора и тя ще бъде гласът на поздравителното послание в социалните медии на посолството.

- Каква е актуалната информация за пандемията в Албания?

- Албания се справя добре в овладяването на ситуацията с пандемията в цялата страна. Напоследък се отчита леко увеличение на новите ежедневни инфекции, но броят на смъртните случаи остава нисък. От друга страна масовата ваксинация продължава и от началото на кампанията за ваксинация, албанските здравни власти са приложили общо 2 646 720 дози ваксина COVID-19.

Ваксинирани са 2 000 104 души, от които 1 047 822 с първи игла, 924 194 с втори игла и 28 088 с трета игла.

Ваксинацията е отворена за всички хора над 16 години, както и за деца над 12 години с проблеми в имунната система.

Започна ваксинацията с третата игла за здравния персонал, за гражданите над 60 години с хронични заболявания и за лица над 18 години с имуносупресия. Албанската кампания за ваксинация може да се счита за успешна.

- Как се отразява COVID-19 на туризма, един от приоритетите в икономическото развитие на страната Ви, а и на албанската икономика като цяло?

- Пандемията от COVID-19 имаше отрицателно въздействие върху албанската икономика, но правителството и албанските власти действаха бързо и взеха мерки за смекчаване на негативните ефекти от ограниченията. Разбира се, дългосрочното и средносрочното икономическо и социално въздействие ще зависи до голяма степен от съществуващите социално-икономически уязвимости и устойчивостта на политиката.

Албания понесе намаляване на световните търговски потоци и финансиране, както и отслабване на туристическия сектор. Но 2021 година бележи добра възвръщаемост за албанската икономика и туризъм. Тази година, въпреки пандемията и поради факта, че моята страна беше без COVID-19 през летния сезон, я посетиха 4 668 957 туристи. Докладът за икономическата прогноза на Европейската комисия за есента на 2021 година потвърждава, че „по-бързото от очакваното икономическо възстановяване се дължи на силното възстановяване на туризма от съседните страни, както и на високия растеж на инвестициите и възстановяването на частното потребление“.

Според доклада, икономиката на Албания се очаква да нарасне с 6,9% до края на 2021 година, тоест, с 2,9% повече от очакваното. През 2020 година, поради пандемията и продължаващите последици от земетресението през ноември 2019 година, икономиката на Албания падна с 4%.

Основните двигатели на икономическия растеж включват частното потребление, което се очаква да нарасне с 4,5% през 2021 година и с 3,5% през 2022 година. Прогнозата е, че ръстът на общественото потребление ще достигне 2,5% през 2021 година и 2,1% през 2022 година. Това е добро увеличение от 1,6% спрямо миналата година.

В целия Европейски съюз Комисията прогнозира икономически растеж от около 5% до края на годината, което означава, че Албания се справя по-добре от много от съседите си.

- Когато дойдохте като посланик у нас казахте, че Албания ще стане по-популярна в България и със своята активна работа го постигнахте. Отрази ли се това на икономическото сътрудничество между двете страни?

- Албания и България са две приятелски държави, които се опознават през последните години. Споделяме разбиране и ценности в контекста на ЕС, НАТО, ООН и др. Изграждането на човешки мостове не е проста мисия, но ние успяхме да направим Албания по-известна за нашите български приятели, а също и България по-позната на албанците. Пандемията принуди да се ограничим и да намерим нови начини за сътрудничество, да фокусираме приоритетите си в региона. В тази връзка бих казала, че тя помогна за преоткриването на нови стари икономически партньори.

През тези 3 години икономическите контакти показаха положителни резултати, албанските компании проявиха интерес към партньорство и инвестиране за разширяване на пазара си. Укрепването на регионалния пазар трябва да бъде наш основен приоритет и трябва да работим тясно и по-усърдно, за да постигнем резултати и да изградим дълготрайни партньорства.

Наскоро министрите на транспорта на Република Албания, Република България и Република Северна Македония подписаха Меморандум за сътрудничество в изграждането на устойчива инфраструктура по протежението на Коридор VIII, създаване на общ дневен ред за популяризиране на този коридор, който обслужва не само тези три държави, но и целия регион на Западните Балкани.

За този кратък период смятам, че и двете страни засилиха сътрудничеството и успяхме да подпишем някои споразумения в областта на туризма, околната среда и управлението на водите, на сигурността, в процес сме на сключване на още споразумения и програми за сътрудничество в областта на социалната защита и образованието, науката и културата.

- Богатото културно-историческо наследство и живите народни традиции в Албания безспорно са едно от най-големите й богатства. С кои елементи от тях се гордеете и искате да покажете на българите?

- Албания и България имат повече характеристики, които ги обединяват, отколкото очаквах. Тъй като съм тук от три години, осъзнах, че имаме много да изследваме един за друг, особено по отношение на културата и историята.

Бих искала българите да се запознаят с албанската народна музика, изо-полифонията, която е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство и с типичния планински танц под ритмите на „тупан“ от Тропоя („Kcimi i bjeshkës me tupan i Tropojës“) .

Също така искам българинът да знае, че нашите традиционни носии много си приличат. Рита Ора, известната певица от албански произход, засне клип в България, облечена в албанска традиционна носия. Един от елементите на роклята се нарича xhubleta, за който Албания работи да бъде вписан като ценност на световното наследство заради уникалните умения и ноу-хау и начините на използване. Певицата дари костюма на наскоро реновирания етнографски музей в Тирана.

Разбира се има още елементи, които споделяме и моята мисия е да изследвам и предам знанията за тях на българските и албанските граждани.

- Тук, на Балканите, хората сме колкото близки по манталитет, толкова и далечни. Какви сходни черти, според Вас, имаме българи и албанци?

- Албанците и българите са движени от човечност и демокрация, готови са да направят всичко възможно за просперитета и благосъстоянието на своите страни. Вярвам, че не само споделяме европейски и демократични ценности, но и се грижим изцяло за нашите граждани и предизвикателствата, които те имат, когато живеят и учат в чужбина. Като балканци ние ценим семейството и приятелството, които са от основно значение за благосъстоянието на едно демократично общество.

- Двустранните отношения между Албания и България имат история, датираща от 1922 година. Как бихте ги определили с няколко думи в исторически и в съвременен план?

- Дипломатическите отношения между Албания и България са установени през април 1913 година, а на 10 октомври 1922 година Константин Бошняк връчва акредитивните си писма като ръководител на албанската легация в София.

През март 1954 година Албания и България издигат дипломатическото си представителство до ниво посолства. От началото на 60-те години нататък посолствата на нашите две страни се оглавяват от временно управляващи. На 25 януари 1988 година е сключено споразумение за размяна на посланици.

Отношенията между нашите две страни са с дългогодишни традиции, а контактите между нашите хора са добри и интензивни. Двустранният Договор за приятелство и сътрудничество ни дава правната основа за съвременното развитие на нашите отношения. През последните години двустранните ни отношения се развиха значително и контактите на високо ниво се поддържат редовно.

Последните три години се белязаха от обмени на най-високо ниво. Президентът на Република България Румен Радев беше на държавно посещение в Тирана през март миналата година, а премиерът на Албания Еди Рама посети София през юни тази година. Освен това имахме посещения на ниво: министър на външните работи, главен преговарящ, министър на енергетиката и инфраструктурата, министър на културата, както и други, на различни нива и в различни области. Както споменах по-горе, бяха сключени няколко споразумения, които ще заздравят нашите отношения и ще засилят връзката между нашите администрации.

- Албанската диаспора в България има важно присъствие. Как се развива тя в момента?

- Албанската диаспора в България е много малка в сравнение с другите страни в региона, но е мост за свързване на нашите хора и администрации. Обикновено тя се свързва със село Мандрица, единственото село с албанци в България, което е основано през 1636 година от албански православни мандри, служили в османската армия. В началото на XX век селото достига около 3 500 жители, а днес е малко, с около 70 жители, някои от които все още говорят на изразен албански диалект - тоски албански.

Междувременно в Албания има признато българско малцинство, което говори старобългарски език. И двете общности служат като мост за сближаване на двете страни и двата народа.

В днешно време студентите пазят духа на нашата диаспора в България. Броят им леко се увеличава от година на година. Това е положителен подход за обучение в региона и в приятелска страна, която се приветства топло от албанските младежи.

- От този октомври централната алея в градския парк на Белш, Албания, носи името на известната българска художничка с албански корени Лика Янко. Какви нови възможности за културно сътрудничество виждате и искате да развиете, докато сте на поста си у нас?

- Лика Янко е родена в София и съдбата на родителите й е неразривно свързана с Албания. Творбите й са повлияни от френски художници, от Ван Гог, от българската и албанската култура. Ето защо беше хубава инициатива да се сложи името й на място, което е близо до града, откъдето са дошли родителите на тази велика художничка. На същото място българското правителство финансира проект за изграждане на LED улично осветление All-in One Solar LED Lights, в рамките на Официалната помощ за развитие.

Пред нас са все повече и повече възможности. Работим за сключване на Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. Тя разширява сътрудничеството в сферата на културата, включително телевизията, съюза на писателите и издателите, обмяната на опит и други.

Работи се и по много други инициативи. Бих искала да спомена за една със Софийската филхармония, която ще представи на българските меломани двама много талантливи албански артисти - Лаура Лоци и Клаудио Зото, през следващата година. Планираме да си сътрудничим за летния сезон на 2022 и за новия сезон на 2023 година. Наскоро Лоци беше част от концерта на световноизвестния пианист Лан Лан.

Желанието ни за повече съществува, но трябва да положим малко повече усилия и да имаме конкретни резултати.

- На 28 ноември 2018 година, точно в деня на националния празник, вие връчихте акредитивните си писма на българския президент. За изтеклите три години от мандата сте опознали още по-добре нашата страна. С какво ви изненадва и впечатлява тя?

- Бях изненадана да открия България, нейната прекрасна зелена панорама от гори и планини. Излишно е да казвам, че те са чудесни и за каране на ски, алпинизъм и туризъм.

Научих кирилицата. Българите обикновено са мили и внимателни към чужденците и това също е качество, което споделяме.

Във вашата страна има много история, която е интересно да се открие. Тя ви запознава с влиянието на много цивилизации, които са формирали съвременните българи. Прекрасно е да се открият и посетят културните обекти на ЮНЕСКО като: Боянската църква, Рилския манастир, Тракийската гробница на Казанлък и други. Един от градовете, които харесвам най-много е Пловдив, с неговата много древна история.

Преди да дойда тук не знаех, че България е страната на розите и един от най-големите производители на розово масло в света.

Снимката е предоставена от посолството на Република Албания в Република България.