Обръщение на Н. Пр. г-н Желко Йович, извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Република България, по повод националния празник на страната

Скъпи приятели на Сърбия в България,

Денят на държавността на Република Сърбия се отбелязва на 15 февруари и е учреден като спомен за деня, когато на народното събиране в село Орашац, през 1804 година, избухва Първото сръбско въстание. Това въстание, като реакция на тежкото положение на сърбите под турско владичество и като олицетворение на желанието им за пълно освобождение, представлява началото на своеобразна сръбска революция, за която многобройни сръбски и изтъкнати световни историци твърдят, че включва и Второто сръбско въстание /1815 г./ и че продължава и в периода до края на Първата световна война.

Този ден в същността си представлява и раждането на модерната сръбска държава през XIX век, защото ключовите цели на упоменатото въстание, освен освобождението от турците, са: изграждане на новите държавни институции, премахване на феодализма и общо културно възраждане. В тази връзка самият ден се чества и като Ден на конституционността на Сърбия, в знак на спомена за деня, когато в Крагуевац, през 1835 година, е издадена и потвърдена първата Конституция на Княжество Сърбия, така наречената Сретенска конституция, която в този период е една от най-модерните, най-демократичните и най-либералните конституции за своето време, с която в Сърбия de facto и de jure е премахнат феодализма и е отворена вратата за човешките права и свободи.

Денят на държавността е честван до формирането на Кралството на сърбите, хърватите и словенците /1918-1929 година/, след което е отменен. В Сърбия отново започва да се празнува от 2002 година.

Днес Република Сърбия е модерна държава, чиято външна политика е насочена към добросъседство, регионално сътрудничество и стабилност и постоянен икономически напредък. През 2020 година, година на пандемия, по стопански ръст тя беше първа в Европа, а в областта на икономическия ръст бележи голям успех дори по отношение на Еврозоната. Такъв резултат бе постигнат поради бързото и ефикасното отваряне на държавата след първата вълна на коронавируса, но преди всичко благодарение на обширните реформи, които се предприеха от 2014 година насам. Даже и в такава тежка ситуация за нас, ние успяхме с всеотдаен труд и добре осмислени активности да останем на нивото на публичен дълг под 59% от БВП, да привлечем чуждестранни директни инвестиции в размер от 2,9 милиарди евро, а нашите средни заплати да бъдат най-големи в региона. Ние тепърва очакваме продължаване на по-нататъшните инвестиции в сръбското стопанство, сред които и такива от страна на Американската финансова корпорация за развитие /US Development Finance Corporation/, както и по-нататъшен ускорен икономически ръст. Вложенията и работата за развитието на пътната и енергийната инфраструктура никога досега в нашата модерна история не са били на по-високо ниво, а към края на тази година, когато нашите български приятели завършат всичките работи по автомагистралата „Европа“ - от Белград през София до Истанбул, ще се пътува без нито един светофар, сигурно и бързо. Нашите енергийни връзки вече са подсилени с Балкански поток, в окончателната си фаза е и отделен газов интерконектор Сърбия-България, който ще даде възможност и на Сърбия, и на България, и на целия регион на Западните Балкани за допълнителна енергийна диверсификация и преди всичко за по-ниски цени на газта за нашите граждани и стопанства.

Зрялост и умение сръбската държава показа и в здравния сектор. Годината на пандемията ние завършихме с един от най-ниските проценти на смъртност в региона и в Европа, с построени две напълно нови Covid болници, оборудвани най-модерно /едната с 930, втората с 500 легла/ и с непрекъснато увеличение на заплатите в здравния сектор. Днес, в опита да помогнем на своите граждани, да спасим всеки живот и да възстановим нашето стопанство, разполагаме с големи количества ваксини от три производителя -  американския Пфайзер, китайския Синофарм и руския Спутник 5, и с възможност, чрез напълно дигитализираната система на следенето и заявяването, гражданите да определят с коя ваксина, кога и къде ще се ваксинират. Резултатът от тази борба вече е: над 500 000 ваксинирани; начало на реваксинацията; нови поръчки на ваксини и очаквани от още двама производителя такива; течащи преговори за възможностите Сърбия и сама да произвежда една от упоменатите ваксини.

И преди 15 февруари 1804 година, и непрекъснато след това, пътят на моята страна и на моя народ беше трънлив, с много жертви и страдания, даже и в модерната история, не толкова отдавна. Но именно поради това и поради съзнанието какво е войната и унищожаването, ние така решително вървим напред, с ясното желание и с ясната визия да сме в регион на стабилност, мир и просперитет, за щастие и радост не само на сръбския, а и на всичките останали народи, които живеят на нашите прекрасни Балкани.

                                                  Посланик

                                        Доц. д-р Желко Йович