Разделянето на ВСС на две колегии е добро начало

На плещите на тази фина и интелигентна жена доскоро тежеше нелеката задача да представлява висшия орган на съдебната власт в България. А също и сериозните й отговорности като член на Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), какъвто е и в момента. Тя е първият български магистрат, избран на такъв висок пост. Соня Найденова е родена в Асеновград, завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. По стъпалата на българската съдебна система се издига постепенно. От началото на 1994 г. до 2012 г. тя последователно заема длъжностите: стажант съдия в Софийски окръжен съд, младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд, съдия в Софийски градски съд. От октомври 2012 г. е член на ВСС. В момента е председател на комисия „Международна дейност“, член на комисия „Публична комуникация“ и на Комисия по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Владее английски и руски език.

- Госпожо Найденова, Висшият съдебен съвет /ВСС/ разгледа твърденията на следователя Бойко Атанасов и други разследващи магистрати от Софийска градска прокуратура /СГП/, че в прокуратурата съществуват механизми за въздействие върху прокурори и следователи при делата срещу висши държавни служители, включително и политици, както и за неслучайно разпределение на преписките. Какво се направи по този въпрос?

- Твърденията на следователя Бойко Атанасов описват различни форми на въздействие върху следователи, а и върху прокурори, за решаване на досъдебните производства в прокуратурата по недопустим начин. На този етап не мога да кажа дали това е вярно или не, защото проверка от ВСС е в ход, а и тези твърдения бяха оспорени от част от следователите и прокурорите в СГП. Случаят е поредният стрес-тест за ВСС, който има задача да установи дали в прокуратурата има вътрешни способи за оказване на натиск върху прокурорите и следователите, което да нарушава независимата им преценка за това как да извършват разследванията. За пръв път магистрат от редиците на прокуратурата излиза публично и говори за вътрешните процеси в нея и следствието – факт, към който ВСС трябва да подходи много сериозно, да извърши пълна проверка на твърденията и да е много убедителен в заключенията си. За да не се окаже за пореден път институция, която не може да се справи с почтеността на магистратите и прикрива реалните проблеми в съдебната система, вместо да ги решава. Каквито са и изводите в доклада на Европейската комисия /ЕК/ от тази година по други подобни случаи.

- Да, такъв случай беше коментиран в Доклада на ЕК до Европейския парламент и Съвета от 27 януари тази година относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка по отношение на съдебната система - разпространените в публичното пространство записи на разговори между Румяна Ченалова и Владимира Янева.

- Разговорите между двете също описват система на взаимоотношения между магистрати на висши длъжности и на членове на ВСС с политически лица, които са несъвместими с почтеното упражняване на професията на съдията или прокурора. За съжаление, проверката на ВСС по случая приключи, без да се даде отговор на основния въпрос, а именно, има ли истина в тези разговори, съществуват ли недопустими зависимости между представители на съдебната власт и политици, вкл. и управляващи, чрез които както едните, така и другите, злоупотребяват с позицията и властта си. Това е фундаментален въпрос за всяка демократична и правова държава, въпрос на доверие в институциите не само от страна на българските граждани, но и от чуждестранните инвеститори, от партньорите на България в международните съюзи, в които тя участва. А ВСС пропусна шанса си да отговори на този въпрос, по-точно не посмя да го направи, и така отказа да защити ролята си на гарант на съдебната независимост. В този случай мнозинството от членовете на ВСС отказаха да покажат, че независимо от позицията на замесените лица, ценят повече истината и почтеността. Затова не бива да се учудваме на ниското обществено доверие, с което се ползва съдебната власт.

- Висшият орган на съдебната власт не прие предложението, което направихте с Калин Калпакчиев, за възобновяване на приключилата на 14 януари 2016 г. проверка в Софийски градски съд /СГС/. Защо?

- Проверката в СГС приключи доста прибързано на 14 януари 2016 г. и при неизяснени обстоятелства с основния извод, че записите на разговорите са незаконни и манипулирани и не могат да се използват. По-малката част от членовете на ВСС се противопоставихме  на този извод, както и на непълнотата на проверката. Няколко седмици по-късно, с колегата Калин Калпакчиев поискахме от ВСС да възобнови проверката, като се позовахме на нови обстоятелства, настъпили след 14 януари 2016 г., а именно на доклада на ЕК по мониторинга, в който случаят беше коментиран, на представената от сайта „Бивол“ експертиза на прокуратурата, на нови публични изявления на Румяна Ченалова пред медиите. Предложението ни не беше подкрепено от по-голяма част от членовете, така че формално за институцията тази тема е затворена книга. Но сянката на съмнението остана, тя засили недоверието в работата на съвета, а и помежду ни, защото в допълнение остана неизяснен и източника на sms-а, изпратен от министър-председателя Бойко Борисов на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на 14 януари 2016 г. по време на заседанието на ВСС. Общото между двата коментирани случая е това, че за начина на решаване на делата и преписките говорят съдии и следовател, т.е. вътрешни хора. Надявам се, приликите да спрат дотук и този път, при сегашната проверка по твърденията на следователя Атанасов, ВСС да изследва всичко и да даде логичен и убедителен отговор има ли зависимости – вътрешни и външни, на магистрати от шефовете им или от политици. В противен случай ще се затвърди обществената нагласа, че хората, „облечени“ с власт, ценят повече сервилността, отколкото професионализма, морала и справедливостта. А такъв изход е неприемлив за самоуважаваща се държавна институция, която претендира да е независима!

- Председателят на ЕК - Жан-Клод Юнкер, наскоро заяви, че България ще излезе от Механизма за сътрудничество и проверка до края на този мандат на Комисията. Изразиха се и мнения от висши представители на съдебната власт преди дни, че механизмът вече е изчерпал ролята си. Вие какво мислите - необходим ли ни все още той или не?

- Механизмът за сътрудничество и проверка /МСП/ е задължителен за България по силата на присъединителния договор към Европейския съюз, следователно е необходим. Положителният ефект от него е очевиден, но се случва по-бавно от предвиденото, защото среща вътрешна съпротива. Още в университета студентите по право научават, че договорът има силата на закон между страните. А задълженията по договор трябва да се изпълняват. Много е просто – когато всички български институции, отговорни за постигане на целите на механизма, си свършат работата, тогава и Европейската комисия, и Съвета на ЕС, ще бъдат убедени, че България е преодоляла слабостите в отчетността и ефективността на съдебната система, в борбата с корупцията и организираната престъпност. Поддръжниците на тезата, че МСП е неефективен и дискриминационен, само го отричат, но не казват дали сме направили необходимото той да отпадне, не търсят причината в действията и бездействията на българските институции, т.е. в себе си. Такъв подход намирам за неправилен. Българските власти, включително и съдебната, трябва да изграждат мост на доверие към обществото и към държавите - членки на ЕС с резултати, а не с отрицание.

- Благодарение на този механизъм се направи крачка напред - стигна се до промяна на Конституцията и разделянето на ВСС...

- Разделянето на ВСС на две колегии, които да решават самостоятелно въпросите за кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите отделно от тези за прокурорите и следователите, е добро начало, което, за съжаление, не беше съчетано с гарантиране на съдийската независимост и с повишаване отчетността и прозрачността в работата на прокуратурата. В колегията за съдии не се получи мнозинство от членове, избрани от своите, т.е. от съдиите, както бяха препоръките на редица европейски организации с традиции в изследването на съдебната независимост. Сега в колегията за съдии броят на членовете, избрани от съдиите, е равен на броя на членовете, избрани от парламента - 6:6. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове на колегията за съдии по право, те не се избират от своите (от съдиите) и не може да се счита, че с тях се осигурява европейският стандарт за структурните гаранции за независимост на кадровия орган. Затова в момента е особено важно как на практика ще се осъществи разделянето на членовете на ВСС от парламентарната квота между двете колегии. Настоящият състав на ВСС е формирал трайно мнозинство при вземане на редица решения по кадрови, дисциплинарни и етични въпроси, срещу които имаше както вътрешно несъгласие от останалите членове на съвета, така и външно неодобрение - от съдийското съсловие и от обществото. Немалка част от такива решения са били отменяни от ВАС като незаконосъобразни. Затова е важно разделянето на членовете на ВСС, избрани от парламента, да не хвърли сянка на съмнение за запазване на положението, на статуквото, на това статукво, срещу което започна процесът за промяна на Конституцията преди година. По отношение на колегията за прокурори мисля, че положителният ефект от промяната ще се забави, тъй като все още няма законови гаранции за повишена отчетност и прозрачност в работата на прокуратурата и за засилване индивидуалната независимост на отделния прокурор (каквато препоръка има и в становището на Консултативния съвет на европейските прокурори от м. декември 2014 г.). Предвидената международна експертиза на прокуратурата в рамките на МСП още не е започнала, няма яснота и за времевия й график, което вероятно ще отложи за следващ етап както законодателните, така и вътрешно организационните мерки в проблемните области. Но безспорно трябва да се отчетат прогресивните промени, довели до явно гласуване във ВСС по всички въпроси, до задължението за мотивиране на всяко решение, до on-line излъчването на заседанията на пленума и на колегиите – все мерки, с които се повишава персоналната отговорност на членовете на ВСС и обществения контрол.

- Не стана ясно защо ви смениха изненадващо като представляващ ВСС. Доколкото знаем, никой от колегите ви не оспорва вашите морални и професионални качества?

- През изминалите три години от началото на мандата ни, с част от членовете на ВСС имаме противоположни становища по някои принципни въпроси относно стандарти в управлението, относно кандидати за административни ръководители в съда и прокуратурата, относно мярката за дължимо поведение на магистратите и на членовете на ВСС, по които не намерихме допирни точки. Работата в колективен орган като ВСС предполага различия на мнения, но и диалог, изслушване и зачитане на позицията на другия, убеждаване в законосъобразността на решенията, но не и компромиси с принципи, нито авторитаризъм. Това, в което вярвам, ценностите, които защитавам, определят поведението ми като член на съвета, а не постът. Смятам, че когато заема ръководна позиция като член на ВСС, всеки юрист трябва да помни, че ако позволи на конформизма да го ръководи, е загубен като добър администратор.

- Но пък сте получили доверието на юристите в Европа и сте член на Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС). За първи път български магистрат е избран на такъв висок пост. Какви са отговорностите ви там?

- ЕМСС е уникална организация, която обединява като членове 22 съдебни съвета или други сходни независими органи за управление на съдебната власт в държавите - членки на ЕС, както и още 15 наблюдатели /министерства на правосъдието в държави - членки на ЕС, където няма съдебен съвет или съдебни съвети и други сходни независими органи за управление на съдебната власт в европейски държави, които са със статут на кандидат-член на ЕС или са членове на Европейската икономическа общност/. Целта на ЕМСС е да подкрепя съдебната независимост, да подобрява сътрудничеството и изгражда доверие между съдебните съвети, да разработва стандарти за добро функциониране и управление на съдебната власт. 

През лятото на 2013 г. ВСС беше домакин на 9-то годишно Общо събрание на ЕМСС и тогава имахме възможността да се запознаем отблизо с дейностите на Мрежата. Няколко месеца по-късно ЕМСС стартира нов многогодишен проект „Независимост и отчетност на съдебната власт“, в който се включих. Работата ми по него през първите две години ме срещна с изключителни юристи, повечето от тях съдии от цяла Европа, които същевременно са и невероятни хора. Освен че са отдадени на мисията да се поддържа независимостта и компетентността на съдиите като гаранция за справедливост, те имат поглед и в бъдещето за предизвикателствата пред правораздаването. Този проект се наложи като широкомащабна и дългосрочна изследователска и аналитична работа, при която се изработиха индикатори за оценка на съдебната независимост и отчетност от обективна и субективна страна. На юбилейното 10-то годишно Общо събрание на ЕМСС в Рим през м. юни 2014 г. бях избрана за член на Изпълнителния борд на Мрежата с мандат от 2 години. ВСС участва в  нейната дейност още от създаването й, но за пръв път има представител в управлението й.

Изпълнителният борд, заедно с президента на ЕМСС, решават организационни въпроси, също и такива по реализиране на стратегическия план на Мрежата. Ценни партньори в работата й са Европейската комисия, консултативните съвети на европейските съдии и прокурори, Европейската мрежа за съдебно обучение, СЕПЕЖ, и др. В 12-годишната си история ЕМСС успя да се утвърди като представител на гледната точка на съдебната власт в европейските институции.

- Били сте дълги години съдия. Какво бихте казали на младите юристи, които избират съдийската професия? Оправдан ли е такъв избор на фона на новия спад на общественото доверие в съдебната система според последните социологически проучвания?

- Професията на съдия, както и другите професии в обществена полза, изисква всеотдайност. В професионалния си път, а и в личния си живот, се убедих, че доверието на хората се печели не само с ежедневни усилия, а и с личен пример и с поведение, които трябва да са в синхрон с общоприетата мярка за приличие. Откакто съм член на ВСС виждам, че броят на кандидатите за станат съдии не намалява, даже е обратнопропорционален на спада на доверие в системата. Това поддържа оптимизма ми, че има шанс за напредък и за постепенно връщане на доверието в правораздаването. Защото българското общество, част от което са и младите хора, които избират професията съдия, стана по-критично към двойния морал и двойните стандарти, по-непримиримо към различните корупционни практики и все по-изискващо институциите да защитават правовия ред.

Снимки: сп. „Дипломатически спектър“ и личен архив на Соня Найденова

1. На ІХ-то годишно Общо събрание на ЕМСС, София, юни 2013 г.

2. С някои настоящи и бивши членове на Изпълнителния борд на ЕМСС и с президента на Мрежата - лорд Джефри Вос (седнал в средата/, Мадрид, септември 2014 г.

3. На откриването на новата сграда на Софийски районен съд, октомври 2015 г.

4. На церемония по връчване отличия на наградени магистрати, декември 2015 г.