Прекрасни произведения на художника керамик Атанас Гаджев може да се видят от 11 ноември до 4 декември в галерия „Индустриална 11“.

В един таен и вече изчезнал говор – думата „мештра“ означава майстор.

Изложбата е съкровен знак на почит на автора към неговите предци. Тръгвайки от един заобиколен със загадка езиков, културен и социален феномен – мещерският говор, Атанас Гаджев прави своите артистични интерпретации, провокирайки  въображението и мислите на зрителя. Думите – символи: благач - хляб; боранска лазарица – хубаво време за работа; брама - вечер; Кутал - Великден; мештра – майстор, са отправни точки за пластически и художествени търсения, които примиряват вечните опозиции: тайно/явно; видимо/невидимо; задълбочено/повърхностно; традиционно/модерно.
Във време, когато се залъгваме, че разполагаме с неограничен достъп до всякаква информация, когато е прието да се дивим и учудваме все по-рядко, съществуват и съкровени дълбини, които остават недосегаеми за съвременния човек... и към които си заслужава да се връщаме...
„Работите на Атанас Гаджев ми действат като следи от археологията на неслучилото се, като доказателство, че творчеството и способността за духовни медитации са мост към транс-временни, транс-пространствени и транс-рационални реалности, на които за удобство сме дали името изкуство“ – споделя за художника арт критикът Филип Зидаров.

Изложбата в столичната галерия „Индустриална 11“ за пръв път събира в едно общо пространство голяма част от творчеството на автора. В колекцията хармонично съжителстват графичните релефи от сериите „Кафка експрес“ и „Пластове“, две групи керамични скулптури: „Стели“ и „Моите оръжия“, новаторска живопис, чиято основа са платки, съчетали хартиена и глинена маса и две поредици от дигитални и литографски графични миниатюри. Тук е и премиерата на неговата видео инсталация с наслагване и дематериализиране на рисунки върху текстове, съхранили уникални следи от мещерския говор.

Мещерският говор принадлежи към групата на тайните съсловни езици в района на Родопите, но има своите отлики и особености, специфични само за района на село Лещен. Забулен в тайна (каквото е и неговото естество), говорът излиза от употреба окончателно в средата на 20 век и днес споменът за него рискува да замре завинаги.

Сред малцината изследователи на мещерския е майката на художника  - Зорка Гаджева, родена в същото село (1935 – 2011), чиито проучвания от края на 60-те години на 20 вeк съдържат интервюта с последните живи автентични информатори и са своеобразен „водач“ в настоящия проект.

Повече за автора вижте на: http://atanasgadjev.com/, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.