Международна научна конференция на тема „Диалогът Китай – Европа: търсене на общото при запазване на различията,

сътрудничеството и взаимната изгода“ се състоя в хотел „Маринела“ в София на 9 ноември 2026 г. Това бе Шестият форум за обмен между учени от водещите мозъчни тръстове на Китай и страните от Централна и Източна Европа, организиран от Посолството на Китайската народна република в Република България, съвместно с Отдела за планиране на научноизследователската дейност към Института за изследване на партийната история и документи при ЦК на ККП, Китайската асоциация за публична дипломация, Българската асоциация „Един пояс, един път“ и Стопанския факултет на Софийския университет. Във форума взеха участие над 100 души, сред които председателят на Комитета по научна и редакционна дейност към Института за изследване на партийната история и документи при ЦК на ККП г-н Уан Дзюнуей, заместник-председателят на Китайската асоциация за публична дипломация г-н У Хайтао, бившите председатели на Народното събрание на България г-жа Наталия Киселова и г-н Михаил Миков, председателят на Българската социалистическа партия г-н Крум Зарков, както и експерти и учени от страните от Централна и Източна Европа. Освен видни учени от Китай и България в семинара участваха и представители на редица държави от региона.

Приветствено слово към участниците произнесе посланикът на КНР у нас Н. Пр. г-жа Дай Цинли. В него тя сподели:

Радвам се да присъствам на днешната конференция и форум. Преди всичко, от името на Посолството на Китай в България, искам горещо да приветствам в България г-н Уан Дзюнуей, председател на Комитета за научна и редакционна дейност, г-н У Хайтао, заместник-председател на Китайската асоциация за публична дипломация, и учените от мозъчните тръстове на страните от Централна и Източна Европа!

Тази година е началото на втория половин век в развитието на отношенията между Китай и ЕС. Като две важни сили в света, начинът, по който Китай и ЕС се отнасят един към друг, е от значение не само за собственото развитие на всяка от страните, но и за мира, стабилността и просперитета в света. Бих искала да се възползвам от тази възможност, за да споделя няколко мисли.

Първо, стабилното развитие на Китай внася ценна сигурност и предвидимост в света. Тази година е първата година от 15-ия петгодишен план. През първите три тримесечия БВП на Китай надхвърли 14 трилиона евро, с ръст от 4,6% на годишна база, а приносът на новите двигатели на растежа, като високотехнологичното производство, е над 40%. Силната устойчивост и голямата жизненост на китайската икономика са най-ценната опора на световната икономика.

Неотдавна Комунистическата партия на Китай успешно проведе Петия пленум на 20-ия Централен комитет, който очерта стратегически мерки за последователно и неотклонно провеждане на всестранна и строга дисциплина в партията. Това откри ново равнище в управлението и укрепването на столетната партия и ще има голямо и дълготрайно влияние върху изграждането на самата ККП и върху китайската модернизация.

Колкото по-добре е изградена Комунистическата партия на Китай, толкова по-добре се развива Китай. А колкото по-добре се развива Китай, толкова по-добър става и светът. Китай никога не се е стремял към модернизация само за себе си, а насърчава световна модернизация, основана на мирно развитие и общ просперитет. През последните години председателят Си Дзинпин предложи концепцията за изграждане на общност на споделено бъдеще за човечеството, а след това и четирите глобални инициативи – за развитие, за сигурност, за цивилизациите и за управление, с които Китай допринесе, чрез своята мъдрост и своите решения, за преодоляване на общите предизвикателства пред човечеството. Те бяха широко приветствани от международната общност. Стабилността на Китай несъмнено ще донесе на света повече възможности и ще даде повече сила.

Второ, изборът на Китай и ЕС в полза на сътрудничеството ще донесе повече положителна енергия на света. Отношенията между Китай и ЕC са едни от най-важните двустранни отношения в съвременния свят. В продължение на години производствените и доставните вериги на Китай и ЕС се преплитаха и станаха взаимно зависими. Резултатите от развитието на отношенията между Китай и ЕС са от полза за народите на двете страни и за целия свят. В същото време, под влияние на промените в международната икономическа обстановка, засилващата се конкуренция между индустриите и надигащия се търговски протекционизъм, между Китай и ЕС възникнаха някои разногласия по въпроси като търговския баланс, достъпа до пазара, индустриалната политика и експортния контрол.

Китай неизменно смята, че Китай и ЕС са партньори, а не съперници, че взаимната зависимост не е риск и че преплитането на интересите не е заплаха. Двете страни могат напълно, чрез задълбочаване на сътрудничеството, да постигнат динамично равновесие в процеса на развитие. Неотдавна, по време на второто редовно заседание на механизма за консултации между Китай и ЕС по търговията и инвестициите, бяха договорени 16 резултата, което изпрати положителен сигнал. Това за пореден път показва, че стига двете страни да се придържат към взаимното уважение и равноправните консултации, те могат да намерят решение на проблемите и непрекъснато да разширяват пространството за взаимноизгодно сътрудничество.

За да вървят отношенията между Китай и ЕС стабилно и добре, ключовото е Европа да изгради правилно възприятие за Китай. Китай искрено се надява двете страни заедно да положат усилия определението на Европейската комисия за Китай като „ключов партньор“ да бъде превърнато в конкретни действия, да укрепят взаимното доверие, да уреждат по подходящ начин разногласията и да донесат повече ползи за Китай, за ЕС и за света.

Трето, България може да играе активна роля за насърчаване на сътрудничеството между Китай и ЕС. България е едновременно държава членка на ЕС и важен партньор в съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ и има уникални предимства за насърчаване на сътрудничеството между Китай и ЕС. От началото на годината контактите на високо равнище между Китай и България станаха все по-интензивни, а двустранните отношения показаха нова динамика. В началото на септември вицепремиерът Пулев посети Китай и двете страни проведоха задълбочени разговори за засилване на сътрудничеството в търговията и инвестициите, новата енергия, инфраструктурата и други области. Неотдавна министърът на външните работи Уан И осъществи изключително успешно посещение в България. Министър Уан И многократно подчерта, че Китай е готов да задълбочи политическото взаимно доверие с България, да разшири практическото сътрудничество с цел постигане на взаимна изгода. Китай желае да бъде надежден и дългосрочен стратегически партньор на България в процеса на нейното развитие и възход.

Гледайки към бъдещето, Китай е готов да засили стратегическото свързване с България и да изгради консенсус и обединени усилия в съвместното изграждане на „Един пояс, един път“, в укрепването на евразийската свързаност и в задълбочаването на взаимното доверие между Китай и ЕС. Надяваме се и вярваме, че България ще бъде мост за задълбочаване на сътрудничеството между Китай и ЕС и ще играе още по-голяма положителна роля за здравословното и стабилно развитие на отношенията между Китай и ЕС.

Сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа е важен механизъм, който е от полза за европейската интеграция. В продължение на години България участва активно в механизма за сътрудничество и има положителен принос в области като селското стопанство, обмена между регионите и диалога между мозъчните тръстове. По повод 15-ата годишнина на сътрудничеството догодина Китай е готов заедно с България и другите страни от региона да повиши качеството и равнището на сътрудничеството.

Развитието на отношенията между Китай и ЕС е невъзможно без общите усилия на хора от всички сфери. Надявам се уважаемите експерти и учени да проведат задълбочен обмен и откровен диалог, за да допринесат за още по-голямото развитие на отношенията между Китай и ЕС и за още по-голямата динамика на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Накрая пожелавам успех на конференцията. Благодаря на всички!

Изказвания на форума направиха и г-н У Хайтао, заместник-председател на Китайската асоциация за публична дипломация, доцент Наталия Киселова, бивш председател на Народното събрание, доцент д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет и ръководител на българската катедра към Центъра за глобално партньорство, д-р Николай Томов, генерален секретар на Българската национална асоциация „Един пояс, един път“.

Основният доклад на семинара изнесе г-н Уан Дзюнуей, директор на академичния и редакционен комитет към Института за партийна история и литература на ЦК на Китайската комунистическа партия.

Конференцията продължи работа в три панела. Първият бе свързан с Петнадесетия петгодишен план на Китай и визията на Европейския съюз за 2030 година, вторият бе посветен на глобалните инициативи на Китай, многостранното сътрудничество и бъдещето на глобалното управление, третият разгледа перспективите и визията за развитието на отношенията между Китай и Европа.

С изказвания в панелните дискусии участваха учени от Китай, България, Румъния, Сърбия.

Снимки: Посолството на Китайската народна република в Република България и „Дипломатически спектър“. Горе: обща снимка на официалните лица на форума.

Долу: участниците в конференцията; Н. Пр. г-жа Дай Цинли, извънреден и пълномощен посланик на  Китайската народна република в Република България, доц. Наталия Киселова, бивш председател на Народното събрание на Република България и г-н Уан Дзюнуей, директор на академичния и редакционен комитет към Института за партийна история и литература на ЦК на Китайската комунистическа партия по време на изказванията им.