Посланици

Време е Сърбия и България заедно да тръгнат напред

    - Да придаваме по-малко значение на историческите интерпретации, приоритет да са икономиката и съвместните проекти
    - За да се справим с коронавируса, увеличихме с 30% заплатите на лекарите, построихме 2 болници, вече са ваксинирани 1 300 000 души
    - Посещението на външния министър Никола Селакович символизира значението, което има сътрудничеството ни
    - Сред приоритетите на Сърбия е пълноправното членство в ЕС
    - Няма причини някой да се тревожи за връзките на Белград с Москва и Пекин
    - Има готовност за разговори с Косово, но сръбските интереси не трябва да се минимализират
    - София и Скопие ще намерят решения на въпросите, по които има неразбирателство
    - През 2020 година привлякохме рекордни чуждестранни инвестиции от 2,9 милиарда евро
    - Най-важното е да създадем условия, за да останат тук нашите деца и внуци, казва сръбският посланик у нас Желко Йович в специално интервю за вестник „Стандарт“

Той е истински сърбин – достоен и горд мъж, образован и ерудиран човек, усмихнат и гостоприемен домакин, православен християнин, който предава ценностите на вярата си на двамата си сина. Роден е през 1974 година в Белград, завършва средното си образование в Белград, дипломира се като политолог по международните отношения в Белград, във Факултета по политическите науки на Белградския университет, получава титлата доктор на политическите науки в Белград. И пак в Белград прави своята впечатляваща кариера на учен и дипломат.

Доц. д-р Желко Йович започва трудовия си път в Информационната агенция по сигурността на Сърбия, където работи от 2003 до 2013 година. После е назначен за началник на Дирекцията по анализи и подкрепа на външнополитическото планиране в Министерство на външните работи на страната. От 2014 до 2019 година е заместник-директор на Канцеларията за Косово и Метохия в Правителството на Сърбия.

Паралелно с това доц. д-р Желко Йович прави множество научни публикации, свързани с  екологичните катастрофи, екотероризма и екологичните кризи, с енергийната безопасност, с предизвикателствата пред сигурността на Западните Балкани и други. Водил е курсове в образователно-изследователския център на Информационната агенция по сигурността и сега преподава в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Сърбия. От 2016 година е доцент в Академията по националната сигурност по предмет „Екологична и енергийна сигурност“. Говори английски, български, ползва руски език.

На 8 октомври 2019 година връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Република България.

- Ваше превъзходителство, в рамките на шестте месеца, откакто сте посланик в България,   дойдоха на посещение и за разговори с българските ръководители сръбският президент Александър Вучич и външният министър Никола Селакович. Сигурно се чувствате много удовлетворен, защото такова оживление в сръбско-българските отношения не е имало от години.

- Работата на дипломата е да гради мостове, да обединява и да подобрява сътрудничеството. Когато в нашата работа, на ниво две държави - на държавата, която ни изпраща и на държавата, която ни приема - има отлични връзки на най-високо политическо ниво и когато тези връзки се показват и с директни посещения, не може да не бъдете доволни и щастливи. А ключовият факт е, че наистина никога в предишните десетилетия Сърбия и България не са имали такава висока степен на отношения и на сътрудничество на различни нива. Естествено, тази близост е преди всичко отражение на личното, близко и приятелско отношение на нашия президент Вучич с вашия премиер Борисов и с вашия президент Радев. Но една от целите на нашия нов министър на външните работи - господин Никола Селакович, и едно от неговите послания е, че тези отношения трябва да се прелеят и на всички останали нива.

- Как оценявате визитата у нас на Никола Селакович - една от първите му, откакто стана външен министър? Тя премина при голям медиен и обществен интерес. Каква конкретна перспектива за двустранните връзки се очерта между България и Сърбия след разговорите му с българския премиер Бойко Борисов, с външния ни министър Екатерина Захариева и с президента Румен Радев?

- Посещението на министър Никола Селакович оценявам като отлично и с видим политически ефект за по-нататъшното укрепване на нашето сътрудничество и максимално задълбочаване на отношенията. Самият факт, че след седем години липса на официално посещение на сръбски министър на външните работи в България, това е една от неговите първи визити след назначаването му на новата длъжност, достатъчно добре говори за значението, което и министърът, а и Република Сърбия, придават на отношенията с България и за това колко разчитаме на по-нататъшната съвместна работа и сътрудничество. Реакциите на вашата общественост са отражение и ясно доказателство на тези стремления и послания, защото усетихме, че сме приети като искрени приятели. Тази положителна енергия, показаната готовност на двете страни за по-нататъшна съвместна работа и желанието за напредък дават перспектива и ясна визия за съвместното и по-хубаво бъдеще. Освен проектите, които вече заедно реализирахме /енергийните и транспортните/ и които се завършват, Сърбия има конкретни планове за бъдещето, които са презентирани във вашата страна и в които съществува, както вече казах, потенциал и двустранно желание за продължение на сътрудничеството, за да подсигурим на нашия регион и на нашите граждани пълна икономическа и политическа стабилност и по-нататъшен ускорен ръст.

- Активизирането на сътрудничеството в икономиката, енергетиката и транспортната инфраструктура между България и Сърбия е много важно и за развитието на региона. Вие неотдавна се определихте като балкански националист. Какво по-точно имахте предвид?

- Своето определение като балканец и местен патриот, без намерение да обидя когото и да било или да разсърдя някого, дадох, мислейки преди всичко за онова, което ние на Балканите имаме, но което, за съжаление, често не осъзнаваме достатъчно - чудесни краища, прекрасна природа, сериозен икономически потенциал, народи, които покрай понякога видимата обремененост от историята на страните, са в крайна сметка една неделима балканска душа. Само ни е необходимо малко повече чувство за съвместност и за близост и малко повече разум и разбиране на факта, че нямаме цялото време на този свят и че са по-важни от нас онези, които идват след нас - нашите деца и внуци, към които имаме задължението да се състезаваме в творчеството, иновациите и напредъка, за да създадем условия те да останат тук. Без тях всичките красоти и предимствата на нашите Балкани са нещо, на което ще се наслаждават другите.

- Сърбия доста напредна в подготовката си за членство в ЕС. Какъв е точно напредъкът в този процес за евроинтеграция, който България подкрепя?

- Един от ключовите външнополитически приоритети на Република Сърбия е пълноправното членство в ЕС. Всичко, което правим в тази посока, а ние наистина работим сериозно и много, е продукт преди всичко на нашето желание сами да направим системата и обществото достойни за човека. Покрай непрекъсната работа за нашето икономическо възстановяване, изграждането и развитието на енергийната ни и транспортна инфраструктура, здравеопазването и брутния вътрешен продукт, Сърбия интензивно работи и за подобряването на всички области, които са акцентирани от страна на нашите партньори от ЕС, особено в областта на върховенството на закона, конституционните промени, съдебната власт, укрепването и сътрудничеството с независимите структури и институции, свободата на медиите и максималното подобряване на изборните условия.

- По пътя на Сърбия към ЕС пречка ли е постоянното напрежение между Белград и Прищина и споровете за бъдещите отношения с Косово? Ще се намери ли в бъдеще modus vivendi между Сърбия и Косово, за което настояват от Брюксел и Вашингтон?

-  Когато става дума за Косово и Метохия, вие знаете, че нашата позиция е напълно ясна и прозрачна. Ние не признаваме самопрокламираната държава Косово, но осъзнаваме обективното състояние и факта, че тази, за нас квази държава, има подкрепата на част от международната общност, болшинството членки на ЕС, вкючително и България. В този смисъл винаги се стремим да имаме конструктивен подход и не само декларативно, а и реално да покажем готовност за разговорите. И не само за разговорите, а и за договорите и за нужните компромиси. И именно затова Сърбия непрекъснато говори, че не могат да се минимализират сръбските интереси и че другата страна трябва да осъзнае, че признание не е получила от част на международната общност, от 5 членки на ЕС и голям брой други държави по света, членки ООН /от 193 членки на ООН, само 92 са признали Косово/, а да не говорим за тренда, съществуващ от миналите няколко години, когато признанието на така нареченото Косово оттеглиха 18 държави. Ако искаме всичко това, за което вече говорих - хубав, перспективен, политически и икономически стабилен регион, необходим е разум, обективност и готовност за компромиси.

- Успоредно с усилията за евроинтеграция Сърбия развива взаимноизгодно и ползотворно и връзките си с Русия и Китай. Това пречи ли на развитието на връзките на Сърбия със Запада?

- За нашите отношения с Русия и Китай не виждам нито една причина защо някой би трябвало да се тревожи. Първо, Сърбия никога не е скривала своите приятелски отношения с тези две държави, следователно по един много прозрачен начин за това разговаряме с всички, включително със своите европейски и западни партньори. Също така, Сърбия и сръбското ръководство никога не са крили пред Русия и Китай, че нашето стратегическо определение е ЕС, както и осъзнаването на факта, че най-голям процент от инвестициите у нас идва именно от ЕС. Трябва да подчертая, че и в предишния период, а и днес, в самия ЕС има държави, чието преди всичко икономическо, но в някои сегменти и политическо сътрудничество с Русия и Китай, са на много по-високо ниво от това, което има Сърбия с тях. Дали това е политика на двойни стандарти или нещо друго, съдете сами.

- Да погледнем пак към региона. България и Сърбия не са равнодушни към съдбата на Северна Македония. В България има разочарование и огорчение от факта, че Скопие не изпълнява подписания договор за приятелство и сътрудничество, а някои кръгове там водят яростна антибългарска политика, горят се български национални знамена. Как в Белград гледат на спора и напрежението между Скопие и София?

- Трябва да повторя - няма да имаме напредък и просперитет в региона, няма да имаме политическа и икономическа стабилност, а ще имаме все по-изразен процес на депопулация, докато съществуват конфликтите и търканията. Не е възможно, който и да било двустранен конфликт или недоразумение в региона, да бъде без влиянието, при това онова, отрицателното, и на всички останали. Без да имаме намерение да се намесваме по какъвто и да е начин, именно заради онези, които желаят да насърчат конфликта и които биха могли да разтълкуват нашата намеса по погрешен начин, ние се надяваме, че двете приятелски за нас държави - България и Република Северна Македония, ще намерят решения на въпросите, които не разглеждат по един и същи начин.

- Пандемията от COVID-19, която продължава вече година, е всеобща заплаха. В борбата срещу вируса Сърбия е сред страните с най-малко жертви. На какво се дължи това? Какво е сътрудничеството ни срещу вируса?

- Република Сърбия по време на пандемията успя, със своевременни мерки, да се справи в голяма степен и на полето на здравеопазването, и на полето на икономиката, с болшинството отрицателни последици от вируса. Разбира се, всеки човешки живот е голяма загуба и носи трайна болка, преди всичко за семействата на починалите. Но ние наистина виждаме свърхчовешките усилия на нашите лекари и медицински персонал, както и мъдрата и далновидна политика на президента Вучич. С правителството на Сърбия и с всички компетентни институции успяхме да намалим смъртните случаи до брой, който е между най-ниските в Европа /около 1,01%/. В разгара на коронавируса Сърбия, с увеличението на заплатите на здравните работници с около 30% спрямо предишната година, успя да подобри и да оборудва както многобройните здравни институции, така и да построи две напълно нови болници - едната в Белград /с капацитет 930 легла/, другата в Крушевац /с капацитет 500 легла/. Също така благодарение на свърхчовешките усилия на държавните ни ръководители са подсигурени ваксини от пет производители - американската „Пфайзер“, руската „Спутник“, китайската „Синофарм“, „Астра Зенека“ и „Модерна“. До днес са ваксинирани над 1 300 000 наши граждани.

България и Сърбия имаха отлично сътрудничество и ние вече няколко пъти изказвахме нашата благодарност за оборудването и помощта, която България изпрати на Сърбия още в началото на кризата, която беше предназначена преди всичко за нашите съграждани, принадлежащи към българското национално малцинство, живеещо в Сърбия.

-  По време на срещата си с Никола Селакович президентът Румен Радев оцени високо поетия ангажимент от президента Алексаднър Вучич, при визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 година, както и предприетите действия за разрешаване на проблемите на българското национално малцинство в Република Сърбия. Какво конкретно е извършено?

- По време на посещението на министъра ние имахме - на всички нива, много открити и конструктивни разговори, включително и за положението на вашето национално малцинство, живеещо в Сърбия. Както изтъкнахте, президентът Радев и вицепрезидентът госпожа Йотова изразиха похвала за направеното, благодариха на нашия президент Вучич за личното ангажиране и изпълнението на всичко, което е поискано от нашата страна през 2018 година /финансова подкрепа на медиите, информиращи на български език, печатане на учебници, даване на възможност за регистрация на женските фамилии в адекватна форма и други/ Естествено, съгласихме се, че определените проблеми и по-нататък ще ги има, но че те са главно от техническо естество, както и че сме напълно открити и всеки проблем, за който ни информират, по спешност ще решим. Също така ние информирахме, че лицата от българското национално малцинство са наши съграждани, наши приятели и братя и че ние искрено желаем те да останат на тези пространства и да живеят по-добре. В този смисъл напомням, че Република Сърбия е изградила автомагистралата именно през един от тези градове, в който живее българско национално малцинство - Димитровград или Цариброд, както го наричате вие. Свободната зона Пирот, с цялата нужна инфраструктура, ние разширихме към Димитровград и Бабушница, с което създадохме всички предварителни условия за конкретни вложения в икономиката и откриването на нови работни места. И с това ние излязохме пред нашите български приятели, предлагайки заедно да инвестираме, но и заедно да работим за привличането на директни чужди инвестиции в тази част на Сърбия, за да подсигурим на българите, а и на сърбите, които живеят там, по-добър и по-щастлив живот. Ще ви подсетя, че Сърбия само през миналата година, по време на коронавируса, отчете 2,9 милиарда евро нето чуждестранни директни инвестиции и че в този смисъл е рекордьор в Европа.

-  Не мога да не ви попитам и как се чувствате в България като посланик на Сърбия? Защото, ако на един посланик му е добре в страната, в която е акредитиран, той работи с вдъхновение за развитието на двустранните отношения, което е от взаимна полза.

- Вече няколко пъти ясно съм казвал, че в България наистина се чувствам като у дома и че вече имам големи и истински приятелства, за които съм убеден, че ще останат здрави и когато си замина оттук. При всички мои досегашни контакти аз усещах това. Съзнанието за близостта на нашите връзки е доминантно в България. Естествено, никой не бяга от историята и отделните наши конфликти и търкания, но е много важно у събеседниците ни да търсим хора за разговор и любов, а не за караница и разправия. Ние миналото не можем да променим. А и самото наше минало е повече хубаво, отколкото грозно, но се получава впечатление, от страна на отделни лица, че искат да се форсира тази „лоша история“. Въпреки това ние наистина можем да влияем на настоящето и преди всичко на бъдещето. Ако не работим заедно, координирано и с вярата, че можем по-добре и повече, няма да се радваме на това бъдеще. Следователно ние трябва да сме бъдем отговорни, мъдри и решително да тръгнем заедно напред. Време е.

- Да, определено е така. Но как, Ваше превъзходителство, бихте коментирали факта, че на фона на положителното развитие на българо-сръбските отношения, се появяват антибългарски изказвания на сръбски интелектуалци и парламентаристи? Проф. Драган Симеунович от Белградския университет преди дни в телевизионно интервю нарече българите „зверове, които избиват всичко пред себе си“ и че в миналото са избивали учители и свещеници в Сърбия. Български медии напомнят и за изявлението през 2020 година на сръбския парламентарист Милован Дрецун, според който „България масово шпионира Сърбия“.

- На своите скъпи колеги във вашето Министерство на външните работи, когато бях извикан по повод изявлението на професор Симеунович, преди всичко посочих, че сръбският министър на външните работи по време на неотдавнашното посещение беше твърде ясен в крайно положителната оценка на нашите отношения и виждания за още по-съдържателно и по-хубаво бъдеще на Сърбия и България. Изтъквайки, че не съм историк и че не желая да влизам в оценки за валидността на историческите интерпретации, каквито има и в двете страни, аз дадох препоръка и сръбската, и българската общественост да придават колкото се може по-малко значение и публичност на историческите интерпретации. А да даваме приоритет на икономиката, откриването на нови предприятия, съвместните инвестиции и проекти. И един ден, доволни и разтоварени от всекидневните грижи, да приказваме и за онова, което днес не ни е приятно и около което не сме могли да се съгласим досега. Още веднъж повтарям, наш избор е. Ние сме тези, които градим бъдещето. От нашите решения зависи какво ще е то и дали утре ще можем да погледнем в очите своите деца и внуци. Ако изобщо ще имаме възможността да ги гледаме, защото болшинството ще живеят на Запад, ако не им подсигурим условия за хубав, качествен и безгрижен живот.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com и актуализиран от „Дипломатически спектър“.

На снимката: Н. Пр. д-р Желко Йович, извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Република България

Във всички научно-технически сектори имаме ценни постижения... Най-удивителен е напредъкът на Иран в квантовите технологии

 Ще продължим да укрепваме сътрудничеството и обмена между двете ни страни, да споделяме доброто и да създаваме прекрасното заедно

Солидарността и сътрудничеството са най-мощното оръжие на международната общност за преодоляване на пандемията от Covid-19