Обръщение на Н. Пр. г-н Модасар Чодри, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Пакистан в Република България, по повод националния празник на страната

Народът на Пакистан празнува на 23 март своя национален празник, известен също като „Ден на Пакистан“.

Денят ни напомня за решимостта на мюсюлманите от Южна Азия, които били под окупация и икономически лишения, на 23 март 1940 година да изберат „свободата“ и „демокрацията“ и да се противопоставят на тероризма чрез мирни и политически средства. Седем години след като взимат това решение, Пакистан вече е реалност.

Бащата-основател - Куейд-е-Азам Мохамед Али Джина, преди да постигне освобождението за своята нация, представя външната политика на Пакистан на пресконференция в Ню Делхи на 14 юли 1947 година, казвайки, че новата държава „ще бъде най-приятелска към всички нации. Ние сме за мира в света. Ще дадем своя принос, с каквото можем“.

Три дни преди постигането на освобождението, на 11 август 1947 година, Куейд-е-Азам Мохамед Али Джина казва на сънродниците си: „Вие сте свободни; свободни сте да ходите в храмовете си. Свободни сте да ходите в джамиите си или във всякакви други места за поклонение в Пакистан. Може да принадлежите към всяка религия, каста или вяра - това няма нищо общо с работата на държавата.“

В излъчената по радиото реч през 1948 година, говорейки за външната политика на Пакистан, Куейд-е-Азам споделя следното: „Нашата цел трябва да бъде мирът вътре и мирът отвън. Искаме да живеем мирно и да поддържаме сърдечни и приятелски отношения с нашите непосредствени съседи и със света като цяло. Ние нямаме агресивни планове срещу никого. Ние стоим зад Устава на ООН и с радост ще дадем своя принос за мира и просперитета по света.“

Днес Пакистан е мултикултурна и мултиетническа страна, петата по големина в света, с приблизително 254 милиона души население (3 % от световното) и с площ от 800 000 квадратни километра. Пакистанското знаме е двубагрено и се състои от зелен цвят, обхващащ ¾ от него, представляващ мнозинството в държавата - мюсюлманите, и ¼ - бял цвят, представляващ немюсюлманското население в нея.

В Пакистан се говорят тринадесет различни езика. Ислямът е най-разпространената религия, но в страната живеят значителен брой християни, сикхи, индуисти и будисти. В Пакистан има множество свети места, свързани с тези религии, посещавани всяка година от хиляди поклонници, пакистанци и чужденци.

Пакистан и България поддържат приятелски и сърдечни отношения. Двустранните дипломатически отношения са установени през 1965 година. Търговският стокообмен между двете страни възлиза на стойност 130 милиона щатски долара. Пакистан изнася за България облекла и домашен текстил, кожени изделия, прибори за хранене, зъболекарски и хирургически инструменти, футболни топки, ориз басмати, хималайска (розова) сол, занаятчийски изделия и др. Българският внос е основно от зърнени храни и зърнени продукти.

Интересна връзка между Пакистан и България е един по-особен народ в северозападната част на Пакистан, наречен „Кайлаш“, който има своя етническа принадлежност, религия и култура. Кайлашите се смятат за свързани с европейските нации от Балканите, тъй като, придружавайки някога Александър Македонски в този регион, те се заселили в него.

Интересна връзка също е, че ромите в балканските страни, в това число и в България, са дошли предимно от провинциите Пенджаб и Синд в Пакистан, преди около хиляда години, когато тези области били подложени на многократни нашествия от страна на династиите Газневиди и Гауриди.

Материалът е предоставен от Посолството на Ислямска република Пакистан в Република България.

На снимката горе: Н. Пр. г-н Модасар Чодри, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Пакистан в Република България и Н. Пр. г-н Румен Радев, президент на Република България